Рецензия на «Памяти Антонины Димитровой...» (Ольга Борисова Гура)
Българска роза Посветено на Антонина Димитрова Къде сега си, дружке, ти, отлитнала в далечни сфери? Към нови светове врати отвори в нощните химери? Тя не е в този свят жесток! В небето, в синя вис далеч е, пред прага е на Господ Бог. И пътят ѝ е лесен вече. Делата тук остави тя, планетата красеше в слово. За радост на света цъфтя и го даряваше с Любови. Наричахме те роза – цвят – Велика роза на България. Днес част си от по-хубав свят, отрит за тебе е безкраят. Скърбѝ Санкт Петербург, Москва, Казан, Самара и Молдова... В покруса, в скръб съм... Затова сърцето ми разкъсва се отново. Прощавай, дружке моя, ти! Бог моля все да имаш в този нов дом край светлите врати разцъфнали червени рози! превод: Красимир Тенев Красимир Тенев 08.02.2023 13:34 • Заявить о нарушении
Красимир, спасибо!!! До сих пор не могу поверить, что Антонины нет с нами. Для меня это известие стало большим ударом!
Ольга Борисова Гура 08.02.2023 16:20 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |
