МК - Юлияна Великова перевод с русского

ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА.ПРЕВОДИ ОТ РУСКИ НА БЪЛГАРСКИ.

http://www.stihi.ru/avtor/doneva


Часть 2

ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА, ЯМБОЛ, БЪЛГАРИЯ
Родена е през 1947 година в с. Бояново, Ямболски окръг, ,България
Завършила е гимназия в Ямбол. Стихове пише от ученическите си години. Публикувала е в местния и национален печат.
Издалба е стихосбирките „заслушана в душата си”- 2001 г. , „Весели искрици” – 2004 г, „ Случки в гората” -2005 г,  и книга с разкази „Под ореха” – 2009 г
Член е на дружеството на ямболските независими писатели и на СНБП- София

 ПЕРЕВОДЬІ ДЛЯ СЕДМОГО КОНКУРСА ПОЕТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ – МОСКВА 2013 Г
----------- ------------------------- ------------------------------------

Аркадий Белкин
Миссис Александра
http://www.stihi.ru/2010/08/14/1578
* * *

ГОСПОЖИЦА АЛЕКСАНДРА

Превод от руски на български : Юлияна Донева - България


В началото на Юни, в този приморски град, буйно разцъфна акацията и в университета където учеше Александра, започнаха изпитите на випуска.От испити тя не се боеше, всяка година преминаваше с отличен, но все пак преди всеки испит страшно се вълнуваше.
След това предстоеше разпределение за работа и белокосият  професор, оглавяващ комисията я беше попитал: „Ето що, ти си отличничка. Искаш ли да работиш на морето? Само, че не тук, а на юг в далечният север.Сега там се разраства град, откриват се нови училища и много се нуждаят от преподаватели на чужди езици. Ще отидеш ли?“
На Александра й мина през ума: "В града в който учеше, си нямаше никого, нямаше приятели даже и от курса, и жилище свое си нямаше, а живееше в студенското общежитие. Но и там всичко за нея бе ново и работата и хората."
И тя отговори твърдо:"Отивам."
 В средата на август, пътническия влак, дижейки се почти цяла седмица през цялата огромна страна, я отведе на север в неизвестният град Мурманск.Заено с нея в купето се оказа и млад летец с една нашивка на пагона на гимнастьорката - капитан, както той обясни.
Още първите минути те почувстваха, че между тях неочаквано и необичайно възникна симпатия. И когато най-сетне влакът пристигна в Мурманск, те вече бяха станали приятели.
Юрий - така се казваше капитана й помогна да намери училището, където  бе получила назначение, а после и учителското общежитие, където й бяха отделили не голяма стаичка.
В последствие стана така, че той често взе да й ходи на гости, да я кани на кино, на театър, в градската градина.
След три месеца се ожениха и Александра се премести в неговата квартира във военният гарадок.После едно след друго се появиха и двете страхотни момченца с година разлика едно от друго, които като две капки вода приличаха на Юри. Живееха си дружно и добре обезпечени - Юри по цели дни се губеше на своя аеродром, а Александра преподаваше английски език в големите класове. Докато започна войната.
Само след няколко седмици Юри загина във въздушен бой при Ленинград.Командира на полка в който Юри служеше, изпрати на Александра писмо с което й съобщаваше, че изтребителя на съпругът й е свален от немски самолет.Снаряд, както изглежда е попаднал в  резервоара и самолета на Юри се взривил във въздуха, и той даже не успял да скочи с парашута.
Настана суров живот за младата вдовица и нейните осиротели деца - живот изпълнен с мъки, трудности  и лишения. Така изтекоха почти две години. А в четиридесет и трета година се случи събитие, което рязко промени живота  им.
Зимата през тази година се случи студена и снежна. Снегът се сипеше няколко дни подред и хората просто не успяваха да разчистят дворовете и улиците.Навсякъде се извисяваха огромни преспи сняг, вече вледенени и посивели от вятъра. Веднъж на ден, след уроците в училище, Александра поемаше с трамвая да получи с картата провизии. Трамваят беше както винаги препълнен и тя даже не забеляза и не почувства как някакъв младеж бръкна в джоба на палтото й и извади портмонето с парите и картата за провизии.За липсата разбра едва в магазина.Първото което й мина през ума бе, че до края на месеца има още цели двадесет дни , а как ще преживяват през това време! Задушавайки се и разтреперана от  мъка тя излезе на улицата, седна на една пейка и за миг изгуби съзнание. Когато се опомни , разтърка челото и слепоочията си със сняг.  Отвори очи и видя пред себе си млад, не повече от двадесет и пет годишен военен моряк, в чуждестранна униформа. На развален руски език той я попита : „ Госпожице, какво ви стана?“ „Откраднаха ми картата“. „Каква карта?“ „Картата с която получавам продукти.И сега до края на месеца няма с какво да храня децата си.“
Морякът изглежда не я разбра съвсем и попита: „Вие говорите ли английски?“  „ О, да разбира се, аз съм учителка по английски език.“ - след което му разказа всичко за себе си, и това което е преживяла през тези тежки години.А той пък й разказа, че се казва Томас, че е моряк от Канада и е старши помощник капитан на голям сухотоварен кораб. Дошли са в Русия конвоирани от други плавателни съдове от канадското пристанище Галифакс и пренасяли оръжия, провизии и дрехи. После й каза, че трябва веднага да се обади в полицията за да заловят крадеца и да й върнат картата.„У нас в Канада по принцип така се прави“.
Александра му отговори: „У нас това е безполезно“ . „ Тогава аз знам какво трябва да направя. Оставете ми  вашият адрес и аз ще ви се обадя „ й каза Томас.
След час той дойде у дома й, и донесе пълна раница с провизии – хляб, колбаси,, сирене, масло... и й каза:“ Тези продукти ще ви стигнат за няколко дни.Ще видим какво ще правим по нататък.“
Докато товариха корабът му със запаси и горива, Томас всеки ден ходеше в дома й , носеше й продукти и дълго разговаряха за живота. Докато веднъж и каза: “Утре сутрин ще отплаваме за Канада и аз няма да мога повече да ви помагам.Зада не умрете с децата от глад, аз мога да ви взема със себе си в Канада.Договорили сме се с капитана на кораба. Можем да ви качим на кораба така, че никой да не забележи.В Канада ще живеете в нашият дом.Майка ми отдавна е починала, а баща ми - също моряк, често ходи на плаване.Знаете езика, така, че няма да пропаднете.
От това неочаквано предложение Александра съвсем се обърка.Помисли, че да останат тук, означава да загинат. Но да отиде в чужда, неизвестна страна през девет земи е също страшно.Всичко ще е ново и чуждо.Но от друга страна, този моряк и вдъхна огромно доверие и й беше даже малко симпатичен. И тя отвърна: „Това за мен е неочаквано, ще трябва да помисля.“
„Добре, помислете си – отговори й той.Аз ще дойда рано утре сутрин и вие ще  ми дадете своя отговор.“
Цяла нощ Александра не можа да мигне от мисли,. Едва на сутринта тя взе твърдо решение как да постъпи – ще замине, ще замине, зада спаси децата.. И когато Томас дойде, всички необходими вещи бяха събрани и подредени, и тя му каза, че е съгласна да тръгне с него.
Беше още по зимному тъмно и като стигнаха на пристана на кораба, и без никакви забележки корабът бе вдигнат на борд. .Томас ги представи на капитана – типичен морски вълк с брада и свирка в уста.Забелязал вълнението й, той я успокои:“ Госпожице, не се претеснявайте, всичко ще бъде наред.“ Отделиха им неголяма каюта.Тъкмо се настаниха, Сухотоварният кораб се раздвижи и заедно с другите кораби отплава от брега и бързо навлезе в открито море.Плаваха дълго,повече от седмица.Бяха относително късметлии – ни в Беренцово море, ни в океана не ги стигна буря.   Немски самолети не веднъж обстрелваха конвоя, но нито един не беше ранен.Немските подводни лодки вероятно също  -  капитана обясни че обикновенно набелязват кораби идващи в Мурмамск а не от Мурманск.
Когато доплаваха до Галифакс, Томас ги заведе в дома си и ги запозна със своя баща.Баща му се казваше Алекс / Съвсем като мен – помисли си Александра/ бе още млад четиридесет и пет годишен мъж, висок, набит, със загоряло от вятъра лице. Къщата им беше просторна,триетажна,с неголяма градина в двора, където растяха край оградата елхички и къпинови храсти.
Александра и децата се настаниха в голямата  стая на втория етаж.Всички обядваха заедно в салона на голяма дъбова маса.
След обяд Томас каза на Александра:“Хайде да обсъдим въпроса как да ви легализираме, така, че да имате всички права на жители на Канада.Така ще можете да се устроите на работа.Виждам едиствен изход да сключите фиктивен брак с някой от нас.Тя помисли и отговори, че е съгласна.На следващия ден официално регистрира своя брак с Томас.След месец получи паспорт като Канадски жител и веднага започна нов живот.Децата записаха на училище благодарение на това, че още в Мурманск ги беше научила  на английски език.Самата тя започна работа като възпитателка в детска градина.Всичко бише добре, освен едно – тя започна да забелязва, че Томас е сериозно влюбен в нея.Самата тя се отнасяше с него, като с по малък брат – с нежност, но без любов.Тя просто не знаеше как да постъпи, но  реши, че най - сетне трябва да се обяснят. Веднъж, вечерта, когато Алекс не си беше у дома, тя извика Томас в салона и направо го попита: “Томас, какво е твоето отношение към мен? Той отначало се смути, сетне поруменя и процеди с тих и треперещ глас:  „Аз те обичам и бих искал веднага да станеш моя жена.  „ Но виж, аз съм по възрастна от теб с цели десет години, освен това имам и две деца.“ „Когато обичаш, това няма никакво значение“. „Томас, разбери, аз се отнасям много добре към теб и съм ти благодарна за всичко което си направил, но това не е любов, а само другарска привързаност.Може би,ще е по добре да си отида от тази къща?“ –„ Не, не си отивай.Този дом е твой и на твоите деца.Така сме решили с баща ми.Тези дни ще замина на рейс за Мурманск и когато се прибера, ще се върнем на тази тема.“
След няколко дни той действително замина с редовия конвой за Русия.По пътя, в Атлантика те бяха атакувани от немски подводни лодки и три кораба бяха унищожени от торпеди.Малцина успяха да се спасят, но не и Томас. След  две седмици съобщиха съобщиха за това на баща му и в къщи настана такава мъка от това страшно нещастие, че баща му се разболя тежко.
Александра предано и загрижено го обслужваше, приготвяше му храна, хранеше го с лъжичка, следеше да си взема лекарствата редовно и когато той оздравя така  дойде от самосебе си, той и се обясни в любов.Тя отговори, че и тя също отдавна го обича В последствие им се роди син,когото кръстиха Томас И когато свърши войната и Томас обяви, че мечтае да стане моряк, те не възразиха.
Минаха години. Всичките три момчета пожелаха да станат моряции да плават по моретата и океаните.А живота на Александра и Алекс течеше  изпълнен с очакване за срещи със своите деца.
Това е необичайната история на една жена, заменила топлото и нежно Черно море, отначало със суровото Беренцово, а после с неспокойният атлантически океан.
-------------------------- ----------------------- ----------------------

ЗА РОДИНУ В ЛЮБЪЕ ВРЕМЕНА
Юрий Деянов

За Родину в любые времена
(не для карьеры и не ради чина)
Готовы и страдать, и умирать,
сражаясь настоящие мужчины.

Здесь возраст абсолютно ни причем,
а смелость  не нуждается в причинах…
И юноша, подставивший плечо,
Примерил подвиг взрослого мужчины.

История не повторится вновь…
И дважды не пройдешь одной дорогой,
но вера, доблесть, верность и любовь
в любые времена угодны Богу!

И оттого в любой грядущий век
Звучало: « В бой! И знамя наше с нами!»
И снова кто-то знамя поднимал
И кто-то падал, поднимая знамя.

Героев прежних не напрасен пыл,
Покуда с нами истина и вера,
Их жар в сердцах потомков не остыл
И навсегда останется  примером.

И не угаснет братство храбрецов,
Не дрогнет пред опасностью и чином.
Не посрамят седин своих отцов,
Сражаясь настоящие мужчины.
* * *

ЗА РОДИНАТА ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
ЮРИЙ ДЕЯНОВ
Превод на Български – Юлияна Донева

За родината във всички времена,
/Не за кариера или ранг/
Готови са да страдат и умират
но да се борят  днешните  мъже.

Възрастта съвсем не им е пречка -
ненужна е за смелостта причина.
И юноша подлага свойто  рамо,
да мери подвиг с възрастни мъже.

История една не се повтаря...
Не ходим дваж в един и същи път,
но вяра, доблест, вярност и любов,
във всяко време са угодни Богу.

И за това във всеки минал век,
Звучало:“ В бой! И знамето ни – с нас!“
И отново някой знаме вдига,
дори да падне , знаме вдига пак.

Не е напразен тоз геройски плам,
Додето сме във истина и вяра,
в потомците жарта не ще истине
и вредом те ще следват този пример.

Не ще угасне братството на смелите
Не трепват пред опасности и ранг.
 Не срамят те бащите  белокоси
В сражения,  сегашните мъже.
------------- ------------- -----------

БЕЛАЯ РОЗА
Генадий Смирнов


Белая роза...росою умъйта
созданнъй кем-та  небесной цветок.
Капелька влаги в листочках размъйта
Славно на солнце нектара глоток.

Белая роза...из лучиков цвета
с нежностью бръйзг поцелуев исток
С утренней свежестью... желтого лета
млечного сока невиннъй росток.

Белая роза...светлая росъй
светом играют на всех лепестках.
Капелек свежести...нежая россъйпь
как поцелуй в белоснежнъйх садах.

* * *


БЯЛА РОЗА
Генадий Смирнов

Превод на български – Юлияна Донева

Бяла роза в роса умита
Небесен цвят от някого създаден.
 Капчици водни в листата размити
като глътчици слънчев нектар.

Бяла роза – цвят от лъчи
 пръскат нежно целувки от исток
С утринна свежест...жълтото лято
сок млечен на невинен филиз.

Бяла роза.... и светла роса
трепка и свети по всички листенца.
Капчици свежест, открита нежност,
като целувка в белоснежна градина.

------------- ------------ ----------

СВЕТЛАНА ДОНЧЕНКО
--- --- --- --- ---

ЕГО ПОНЕСУ НА РУКАХ – Ще го понеса на ръце
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4731

СТРАНИЧКЕ ДНЕВНИКА – Страница от дневника
http://www.stihi.ru/2014/02/10/9980

РАННАЯ ОСЕНь – Ранна есен
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4044

 *   *   *

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА
--- --- --- --- --- ---
СПАСИБО ДОЖД – Благодаря ти, дъжд
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4329

ЧТО О БОЛГАРИИ Я ЗНАЮ – Какво за България зная
http://www.stihi.ru/2014/02/08/4571

*   *   *

ОЛЬГА МИХАЙЛОВНА  БОРИСОВА
--- --- --- --- --- --- ---
СТАРы ДОМ – Старата къща
http://stihi.ru/2014/02/02/5768

ТРЕВОЖНО ЛАЗУРНОЕ МОРЕ – Тревожно лазурно море
http://stihi.ru/2014/02/11/3670

*   *   *

ГАЛИНА ШЕСТАКОВА
--- --- --- --- ---

БЕЗОТВЕТНАЯ ЛЮБОВь – Несподелена любов
http://stihi.ru/2014/02/11/3835

*   *   *

ПЕТР ГОЛУБКОВ
--- --- --- ---

ЛИЦОМ К ЛИЦУ
http://stihi.ru/2013/06/28/588

*   *   *

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
--- --- --- ----

МОИ МЕЧТЬІ - Моите мечти
http://stihi.ru/2014/01/29/4083

МОЯ ЖИЗНь – Моят живот
http://stihi.ru/20 http://stihi.ru14/01/29/5369

*   *   *

Александр Коврижин 3
--- --- --- --- --- ----
Исповедь
http://stihi.ru/2013/08/08/149

==========================================

ЮЛИЯНА ДОНЕВА

В ПАМЯТ НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
http://stihi.ru/2013/09/16/8136

ПОКЛОН
http://stihi.ru/2013/09/03/9822