МК - Юлияна Великова перевод с русского

МК -ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА.БОЛГАРИЯ.

http://www.stihi.ru/avtor/doneva
 
http://www.stihi.ru/avtor/donevaiuliana&s=50

Часть 1

Я родилась в деревне Бояново Ямболской области. Сейчас живу в городе Ямболе.
Я пишу стихи и прозу со школьных лет. Мои произведения могут быть прочитаны во
многих газетах и журналах в Болгарии. Я съавтор 20 поетических алманахов.
С 2001 по 2012 год, вышли из печати мои книги:
1. - "Я слушаю свою душу " - лирика
2 -"Веселые огоньки" - стихи для детей.
3 - "Вот что случилось в лесу" - сказки в стихах
4 - "В тени лесного ореха" - рассказы
5 -"Вот такие то - дела" - рассказы
6 - "Минорные созвучия" - лирика
Наград:
Вторая награда для поезии и вторая награда для рассказа на конкурсе
националной газеты.
В 2012 году на международном конкурсе для перевод, в Стихи Ру, я получила
высший приз для стихотворения Галины Шестаковой - "Во славу Божию" и первы приз
для стихотворения Ольги Мальцевой Арзиани - "Даже если не будет меня"
Я член Союза независимых болгарских писателей - София и Дружества писателей
города Ямбола.




БОЛГАРИЯ
Гр.Ямбол
К-с. – „ Зорница“ бл.№ - 8
Вх. – „ Д “ Ап. – 117
Юлияна Великова Донева

Тел. 0888940342

Переводы с русского на болгарский

Юлияна Донева

Ямбол , България

*  *  *
КОГДА ТЫ РЯДОМ

Алена Снежная

http://www.stihi.ru/2008/07/22/1656

***

КОГАТО СИ ДО МЕН

Превод от Руски: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/04/04/5155


=================================================

МОЛИТВА

Юлия  Орловская

http://www.stihi.ru/2011/05/10/5687


      *  *  *

МОЛИТВА

Превод от Руски: Юлияна Донева

Благодаря ти Господи за всичко:
За това, че си ме призовал за живот
Че си изявил живота
според вечната книга на истината.
Че си разкрил пред мен
земята и небето в този временен свят.
Че даряваш душата ми с покой
и сърцето ми с увереност.
За тайните милости,
за явните милости.
За тъгите и неразбирането ми,
за всичко с което се сблъсквам в този живот.
За всеки мой дъх, за всяко мое желание.
За радостните и тъжни мигове.
За аромата на розите и момините сълзи.
За усмивките които срещаме.
За могъществото и многообразието.
За това, че даряваш мир на света.
За това, че си винаги около мен
 и хилядите твои създания.
За безсмъртните красоти на вселената.
За благодатните предчувствия
и за чувството да се предпазваме
от невидимите опасности.
Благодаря ти за гениалността на човешките творения.
За това, че си съхранил тайните мъдрости.
Че ни вдъхваш огнените езици.
За силата на животворящия труд.
За края на времето което все отменяш.
За миналото, бъдещето и настоящето.
За това, че си обуздал и владееш времето.
Благодаря ти за милосърдието,
за неудачите и скърбите които са ни дадени.
За чувствителността и състраданието
които си вселил в сърцата ни.
За всичко земно, небесно, възвишено и честно.
За всяко добро и зло.
За всяко нещо което може да се назове по име.
За любовта, благодатта, на цялата вселена.
За спасителната и всесилна ЛЮБОВ!

=====================================================

ВО СЛАВУ БОЖИЮ

ГАЛИНА ШЕСТАКОВА

http://www.stihi.ru/2010/11/22/1097

Преподобному  Иоанну Рыльскому посвящается.


  ***

ЗА БОЖИЯТА СЛАВА

Превод от Руски: Юлиана Донева

За Божията слава и в памет на Йоан
написали сме днеска този стих.
Плътта що Бог е дал, ние да презрем
и смъртта си да предотвратим.

Писа Йоан - душата е безсмъртна,
а тялото ни - дадено от Бог.
Душата  за очите е незрима,
а зрима е плътта за всички нас.

Страстите погубват ни душата
и изопачават ни духа .
Идоли лъжливи ни погубват
За нас ,те не приятел са, а враг.

Тъй пише ни Йоан, апостол Божий,
във вярата учител, благослов.
Но не душата толкоз ни тревожи,
а стойностите как да съхраним.

В живота ни настъпва безпорядък.
Загиваме, забравяйки душата.
Уви, досещаме се  толкоз рядко,
че има щастие и във палатка.

Когато се научим на търпение,
с добро, с надежда с вяра и любов
като Йоан  пред Бог се преклоним
и се покаем, ще ни пази Бог.
               
=======================================================               

КОЛЫБЕЛЬНАЯ ЦАРЕВНЫ

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2011/01/20/1738


*  *  *

ПРИСПИВАНЕ НА ПРИНЦЕСАТА

Юлиана  Донева

Авторизиран превод

Нощ е. Време за приказка.
Ето принцесата бърза.
Спи, затвори си очите,
спят вече всички деца.

В брокатена дреха , пажът
в звездна карета лети.
За него сега ще разкажа,
спи скъпи ангел мой, спи.

Бързо отварям на принца
и на златните му коне.
Всяка нощ те се виждат
в приказен златен прозорец.

Баба Яга ги плаши,
но ние ще я прогоним.
Целият свят вече спи,
спи и ти щастие мое.
==================== =================== ===========


ДАЖЕ ЕСЛИ НЕ БУДЕТ МЕНЯ

Олга Мальцева -Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/12/1539

*  *  *

ДАЖЕ АКО МЕН МЕ НЯМА

Превод от руски: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

Даже ако мен ме няма,
ти стиховете мои ще прочиташ.
А в тях аз вложила съм толкоз огън,
че по стихът ми ще ме опознаеш.

 Гледам бубулечата следа
и на живота аз се наслаждавам.
Ще събера от стихове букет
и той ще бъде от треви различни.

Ще напиша много нежна книга,
де есенните листи да пъстреят.
От стиховете ще сплета венец –
от калини ще сплета огърлица.

От мъглата шал ще изтъка
и ще вплета във него пръски дъжд.
И нека моята печал  отмине,
като отиващият се септември.

7.12.2011г.

----------------- ----------------------------

СМИРЕНИЕ
   
Николай Балакшин

http://www.stihi.ru/2012/09/15/7452

*  *  *

СМИРЕНИЕ

Превод на български: Юлияна Донева

„Аз само знам, че нищо не знам“-
Така за себе си мъдрецът
 е преоткрил света.
Тайно ви говоря:
„Не кланяйте се на човеци,
като на кумири.
Инак, участ тъжна ви очаква.“

И ний понякога, не помъдрели
с хитринка мълвим:
„Не знам аз нищо.“
Не радваме ли ние сатаната?
Не веселим ли в нас безплътен демон?
Незнанието
нека да е, като повод за възкачване.
Истинният дух да дойде,
във смирение облечен.


-------------- ----------- -----------------


Темное окно

Татьяна Легкодимова

http://www.stihi.ru/2010/04/13/8899

*  *  *

ТЪМЕН ПРОЗОРЕЦ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3807

------------- ---------- ------------------



ОТ ЛЮБВИ СВЕТЛО

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2011/01/19/8934

*  *  *
 
СВЕТЛО ОТ ЛЮБОВ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3856

---------------- ----------- ----------

Тишина

Наталья Сурмина

Вдохновение
«Тишина... песенка» (Вера Пенькова)

http://www.stihi.ru/2011/03/27/8415

*  *  *

ТИШИНА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3873


--------------- ----------- ------------

Я Вами заболел

Юрий Шмидт

http://www.stihi.ru/2012/09/19/1935

*  *  *


ПОБОЛЯХ СЕ ПО ВАС

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3902

------------ ---------- -------------------

Нежданное

Юрий Шмидт

http://www.stihi.ru/2012/08/22/2092

*  *  *

НЕОЧАКВАНО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3928

------------ ------------ ----------------

Почему же?

Юрий Шмидт

http://www.stihi.ru/2012/11/03/8678

 *  *  *

ЗАЩО ЛИ?

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3955

--------------- ------------- ----------------------

ПРОСТИ МЕНЯ

Николай Балакшин

http://www.stihi.ru/2012/05/03/3017

*  *  *

ПРОСТИ МИ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/3994



----------- -------------- --------------------

Мечты мои...

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/08/05/1635

*  *  *

МЕЧТИТЕ МОИ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4012

----------- ----------- -----------------

Ноктюрно

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2009/03/13/5566

*  *  *
   
НОКТЮРНО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4036

---------------- ------ ---------------
   
А все-таки!

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2009/12/02/331

*  *  *
 
И ВСЕ ПАК

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4059

------------ --------- -----------------

Ветер

Аркадий Белкин
   
http://www.stihi.ru/2009/05/30/7116

*  *  *

ВЯТЪР

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4087

--------------- ------------ --------------

Ужель моя вина

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/10/26/7576

*  *  *

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЪМ ВИНОВЕН

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4117

----------- ---------- --------------

Деградация

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/06/28/653

*  *  *
   
ДЕГРАДАЦИЯ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4129

------------ --------- --------------

Черноморская чайка

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2012/10/21/10491

*  *  *
   
ЧЕНОМОРСКА ЧАЙКА

Превод: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4145

---------------- ------- -------------

Картинка из прошлого

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/04/20/8985

*  *  *
   
КАРТИНКА ОТ МИНАЛОТО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4166

---------- ------------- --------------

Из прошлого

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2013/04/01/479

*  *  *
   
ИЗ МИНАЛОТО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/04/4194

------------- ------------ -------------

Грустно

Светлана Мурашева

http://www.stihi.ru/2009/10/13/7635

*  *  *

ТЪЖНО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2531

----------- --------- ------------------

Свирель

Светлана Мурашева

http://www.stihi.ru/2012/06/28/8480

*  *  *

СВИРКА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2565

---------- -------------- -----------

СКАТЕРТЬ БЕЛАЯ, ФИАЛКИ

ОЛЬГА БОРИСОВА

http://www.stihi.ru/2011/03/24/5174

*  *  *

ПОКРИВКА БЯЛА, ТЕМЕНУЖКИ

Превод на български: Юлияна Донева.

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2590

------------- ----------- ---------------

Журчит весёлый ручеёк...

Борисова Ольга Михайловна

http://www.stihi.ru/2012/05/26/8602

*  *  *

ВЕСЕЛО РУЧЕЙ БЪЛБУКА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2622

------------ ------------- ------------

Вновь разыгралась непогода...

Борисова Ольга Михайловна

http://www.stihi.ru/2012/09/08/5207

*  *  *

ОТНОВО СЕ РАЗВИХРИ ЛОШО ВРЕМЕ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2653

------------------- ------------ --------------

Нам обещали бабье лето...

Борисова Ольга Михайловна

http://www.stihi.ru/2012/09/13/8921

*  *  *

ОБЕЩАХА НИ ЛЯТО ПРИ БАБА

Превод на български : Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2670

------------ ---------- ----------------

ПРЕДСКАЗАНИЕ
 
Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2012/08/14/7401

*  *  *

ПРЕДСКАЗАНИЕ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2683

------------ ----------- ---------------
22 июня 1941...

Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2012/06/22/5854

*  *  *

22 ЮНИ 1941...

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2733

---------------- ----- ----------------

СВЕТЛАНА ДОНЧЕНКО

Дивный миг

http://www.stihi.ru/2012/09/22/3622

*  *  *

Светлана Донченко

ЧУДЕН МИГ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2740

--------------- ---------------- ----------

Август

Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2012/08/24/3725

*  *  *

АВГУСТ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2747

-------------- ----------- ----------

Музыка любви

Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2011/08/27/8131

*  *  *

ЛЮБОВНА МУЗИКА

Превела на Български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2776

---------------- ---------- -------------

ИРИНА КАЛИТИНА

В КРАЮ ЦВЕТУЩИХ ВИШЕН

Настанет день … В краю цветущих вишен
Погаснет луч (последний для меня) …
И никогда я больше не услышу
Прощальной трели в роще соловья …

Рассветный холод иль ночная  стужа
Оставят след и на моем челе …
Печальный повод, - и душа завьюжит
Средь лепестков в весенне-зимней мгле …

А где-то там – средь вишенного цвета
Меня согреет Божья Благодать …
Преображенная фаворским светом,
Навстречу выйдет мне родная мать …

И, трепеща, я припаду к коленям
Той дорогой, что подарила свет …
И слезы счастья, и сомкнутся звенья …
Нерукотворный  белых вишен цвет.


В КРАЯ НА ЦЪФТЯЩИТЕ ВИШНИ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2797

============== ============== ==============
ЗА РОДИНУ В ЛЮБЪЕ ВРЕМЕНА

Ирина Каховская Калитина

http://www.stihi.ru/2010/03/22/9245

За Родину в любые времена

(не для карьеры и не ради чина)

Готовы и страдать, и умирать,

сражаясь настоящие мужчины.


Здесь возраст абсолютно ни причем,

а смелость не нуждается в причинах…

И юноша, подставивший плечо,

Примерил подвиг взрослого мужчины.


История не повторится вновь…

И дважды не пройдешь одной дорогой,

но вера, доблесть, верность и любовь

в любые времена угодны Богу!


И оттого в любой грядущий век

Звучало: « В бой! И знамя наше с нами!»

И снова кто-то знамя поднимал

И кто-то падал, поднимая знамя.


Героев прежних не напрасен пыл,

Покуда с нами истина и вера,

Их жар в сердцах потомков не остыл

И навсегда останется примером.


И не угаснет братство храбрецов,

Не дрогнет пред опасностью и чином.

Не посрамят седин своих отцов,

Сражаясь настоящие мужчины.

*  *  *


ЗА РОДИНАТА ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Ирина Каховская Калитина

Превод на Български – Юлияна Донева


За родината във всички времена,

/Не за кариера или ранг/

Готови са да страдат и умират

но да се борят днешните мъже.


Възрастта съвсем не им е пречка -

ненужна е за смелостта причина.

И юноша подлага свойто рамо,

да мери подвиг с възрастни мъже.


История една не се повтаря...

Не ходим дваж в един и същи път,

но вяра, доблест, вярност и любов,

във всяко време са угодни Богу.


И за това във всеки минал век,

Звучало:“ В бой! И знамето ни – с нас!“

И отново някой знаме вдига,

дори да падне , знаме вдига пак.


Не е напразен тоз геройски плам,

Додето сме във истина и вяра,

в потомците жарта не ще истине

и вредом те ще следват този пример.


Не ще угасне братството на смелите

Не трепват пред опасности и ранг.

Не срамят те бащите белокоси

В сражения, сегашните мъже.
============ ============== ============

Воспета русская деревня...

Эдуард Шляпников

http://www.stihi.ru/2012/07/04/8159

*  *  *

ВЪЗПЯВАМ РУСКОТО СЕЛО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2872

============== ============= ================

Давид Газзати

Ты УКРАЛА МОИ СТИХИ...

http://www.stihi.ru/2010/12/06/5465

*  *  *

ТИ ОКРАДЕ МОИТЕ СТИХОВЕ

Превод на български : Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2934

============= ============= ===============

Хочешь?

Марина Танюшина-Новая

http://www.stihi.ru/2011/08/07/6728

*  *  *


ИСКАШ ЛИ?

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2953



============== ========= =================

Аникина Ольга Николаевна

ТРЕВОГА ЛИ, СТРАХ  ДОСАДА

http://www.stihi.ru/2012/04/21/2696

*  *  *

ТРЕВОГА, СТРАХ,  ДОСАДА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/2983



============== ============== ==================

До тебя...

Лонгвей Натали
                Когда взошло твоё лицо
                Над жизнью скомканной моею,
                Сначала понял я лишь то,
                Как скудно всё, что я имею!..
                Евгений Евтушенко

Ты попал в мою жизнь, в мои сны неслучайно,
Словно солнцем взошёл над моею судьбой…
Я доверю тебе свою страшную тайну:
До тебя я не знала, что такое любовь.

Лишь пройдя длинный путь сквозь печаль и разлуки,
Путь ошибок и проб, понимаю я вновь,
Было всё это только предтечей и мукой…
До тебя я не знала, что такое любовь! 

И теперь каждый день мой тобою расцвечен,
Каждый час, каждый миг, даже вздох мой любой…
Как же долго мы шли до назначенной встречи!..
До тебя я не знала, что такое любовь

*  *  *

ПРЕДИ ТЕБ...

Превод на български: Юлияна Донева

http://stihi.ru/2013/05/10/3008

================== =============== ==========

Вера

Наталия Родионова 2

http://www.stihi.ru/2012/06/16/9490

*  *  *

ВЯРА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/10/3040


================ =========== ================

Письмо Ангелу

Людмила Ларкина

http://www.stihi.ru/2009/02/14/913

*  *  *

ПИСМО ДО АНГЕЛА

Превод  на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/1970


=============== ======= ===========

Старые стихи

Петр Голубков

.stihi.ru/2010/01/18/1926

*  *  *

СТАРИ СТИХОВЕ

Превод на Български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2003



=============== ========== ================

ГОРОД - ОСТРОВ

Галина Губарева

http://www.stihi.ru/2011/08/10/1991

*  *  *

ГРАД – ОСТРОВ

Превод на български : Юлияна Донева

Град - като птичи остров.
Над къщите чайки кръжат.
И соколите многогласно,
простенват в своите кръгове.

От тях спасение няма,
защото денем и нощем,
на север през лятното слънце
изобщо не искат да спят.

И във лъчите безсънни,
купол на храм златее.
Уморено дреме градът-
град остров - рай за птиците.

А после настъпва есен
и чайките по-силно крещят.
Сивеещо зъзне небето
и зима наблизо полъхва.

Все по остро и лаконично
внезапно и много просто,
в белоснежното безмълвие
тъне вечният град – остров

========== ========== ============

Галина Губарева

ЕЩЕ НЕМНОГО ЛЕТА

http://www.stihi.ru/2011/08/27/1642

*  *  *

ОЩЕ МАЛКО ЛЯТО

Превод на български: Юлияна Донева


Още малко лято.
Още много обич.
Нека се леят светлинни потоци
над топлия стан на земята.
Със цветя украсена
и с нежността на вятър,
който раздува пламъка -
на алена кострика.

=========== ============ =============

Наталья Сурмина

ОСЕНЬ МАНИТ

http://stihi.ru/2010/07/28/1861

*  *  *


ЕСЕНТА МАМИ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2041


================= ============= =========

Подайте, Бога ради..

Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2011/12/07/7379

*  *  *

ПОДАЙТЕ МИ, ЗА БОГА

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2067


============= ============== ===============

Мыслишь- как  гетeр

Заза Самсонидзе

http://www.stihi.ru/2012/10/09/5203

*  *  *


МИСЛИШ КАТО ХЕТЕРА

Превод на български: Юлияна Донева

Ходиш - като пантера,
Гледаш- като химера
Любиш - като Венера,
Мислиш - като хетера.

Нескромна, като котка
Най - вътрешна матрьошка.
Открехни прозорчето,
потърпи мъничко!

Донапивам се и идвам!

===== ============ ==========

Под твоими окнами...

Заза Самсонидзе

http://www.stihi.ru/2012/09/03/4500

*  *  *


ПОД  ПРОЗОРЦИТЕ ТВОИ

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2145
 

================ ======== =============

Навечно

Самойлов Николай Григорьевич

http://www.stihi.ru/2012/06/09/5889

*  *  *

ВЕЧНО

Превод на български: Юлияна Донева


На тебе аз се възхищавам.
Крилати фрази не говоря.
Мога просто да общувам,
поглед впил в очите страстни.

Като фея - ти капризно
с крачки три вървиш напред.
А аз оставам без обяд и
носят ми пчелите мед.

Към устните ти се залепвам.
Какъв вълшебен аромат!
Вечно за меда лепя се,
на щастие таквоз се радвам.

От тебе аз не ще се махна,
затуй недей да казваш „НЕ“!
Доверието ти щом спечеля
ключ бих открил към любовта ти..

========= ============== ==============

Я помню все

Юрий Шмидт

http://www.stihi.ru/2012/12/01/6513

*  *  *

АЗ ПОМНЯ ВСИЧКО

Превод на български : Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2206



================== ========== =============

Городское утро

Юрий Шмидт

http://www.stihi.ru/2012/10/31/3065

*  *  *
 
ГРАДСКО УТРО

Превод на български: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/222



================ ========== ============

СВЯТыЕ ХРИСТОВыЕ ТАЙНы

Ольга Ганина

http://www.stihi.ru/2011/09/17/1794

*  *  *

СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ

Превела на Български: Юлияна Донева


Кога ти в храм си бил, да се пречистиш?
Кога до Бога си се доближил?
Във века на великите пространства,
  Кога помисли за душата своя?

С лъчи на слънце сгрява Бог душите.
прощава ни, изгаря ни греха.
Към чашата света щом приближим се
И той обгаря всеки с благодат.

Призовава ни, нима не чуваш?
В сърцата, съвестта какво говори?
и коленичили са вси светии
и  се молят те за всяка съвест.


Херувимите и Серафимите,
Архангелите, Ангелите в рая,
радва се тълпа огромна вкупом,
че своята сътба принасяш в храма.

На Бог се довери, добре той знае
какво ни е  полезно, как да почнем.
Прощава всичко доближиш ли чаша
И с тайни Божии ще бъдем изцерени.

=========== ============ ==============

Как я рада, что Бог меня выбрал

Ольга Ганина

http://www.stihi.ru/2012/07/17/4737

*  *  *

КАК СЕ РАДВАМ ЧЕ БОГ МЕ Е ИЗБРАЛ

Превод  на Български: Юлияна Донева

Обичам този бързотечен свят
Затова, че от смъртните лапи
Изтръгваше ме Бог безкрайно
За да възлюбя хората.

Да се науча през сълзи да живея
На любовта цената да позная
Мимози разцъфваха в утрото
И отново крякаха  жерави.

С непрестанна жажда, душата
Наслаждава се на глътки святи.
И всеки миг и ненапразно
На роднините сърдечно се раздава.

От дупки и буци по пътя ,
 белези по мен и синини,
Но радвам се, че Бог ме е избрал
Зада живея тук на земята.

======== =========== ===============

Первый снег

Геннадий Зенков

*  *  *


ПЪРВИ СНЯГ

Превела Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2287




========= ============ ================


Осенний вальс

Анатолий Лисица

http://stihi.ru/2012/10/03/1524

*  *  *
 

ЕСЕНЕН ВАЛС

Превела: Юлияна Донева

http://www.stihi.ru/2013/05/11/2271


============= ============== ==========

БЕЛАЯ РОЗА

Генадий Смирнов

Белая роза...росою умыта

созданный кем-та небесной цветок.

Капелька влаги в листочках размыта

Славно на солнце нектара глоток.


Белая роза...из лучиков цвета

с нежностью брызг поцелуев исток

С утренней свежестью... желтого лета

млечного сока невинный росток.


Белая роза...светлая росый

светом играют на всех лепестках.

Капелек свежести...нежая россыпь

как поцелуй в белоснежных садах.


БЯЛА РОЗА

Генадий Смирнов


Превод на български – Юлияна Донева


Бяла роза в роса умита

Небесен цвят от някого създаден.

Капчици водни в листата размити

като глътчици слънчев нектар.


Бяла роза – цвят от лъчи

пръскат нежно целувки от исток

С утринна свежест...жълтото лято

сок млечен на невинен филиз.


Бяла роза.... и светла роса

трепка и свети по всички листенца.

Капчици свежест, открита нежност,

като целувка в белоснежна градина.

============== ============== ================
Умереть и воскреснуть

Светлана Донченко

http://www.stihi.ru/2010/08/05/5276

*  *  *

ДА УМРЕШ И ВЪЗКРЪСНЕШ

Превела на Български: Юлияна Донева

Почти всеки човек, в жвота си е попадал в ситуация в която му се е искало да умре  от мъка. Глупости – ще кажат някои. Пълни измислици – ще отговорят други. На мен, сътбата ми е отредила пълна чаша... Щедро!!! Всичко започна още в ранното ми детство, но аз няма да задълбавам в тези дебри.
Когато отвлякоха синът ми – изключително добро и смело момче, той просто стоял с приятели пред ВУЗа, където се учеше в първи курс, аз умрях.Среща с Бога, с природата, наречете го както искате, аз не си спомням.  Тя ли е била, не е ли? – не зная, но някой ми беше подарил продължение на живота.
Дойдох на себе си в реанимацията.Никак не разбирах къде съм, но с подробности си спомних какво се случи, и още, съня си от предния ден.
Присъни ми се, че непознати лица с маски отвлякоха сина ми неизвестно каде, умело заличиха следите така, че ако момчето се опита да ги проследи и да ни уведоми, да не успее.Размили се в пространството.Номерата на скришом взетата кола били явно фалшиви, числели се към стар отдавна отписан самосвал. Милицията  ги търсила, дълго търсила, но издирването не дало резултат. Моето предчувствие обаче ми подсказа къде се намира, че е отдавна вече изкаран на сметището и там ще го катурнат безцеремонно и открито.Мотивът им за това – съвършенно не ясен. Целта да е откуп? – Смешно! Най голямата ценност в семейството ни, това са децата И още, простете – любовта.
Мозъкът ми се стопи. Сърцето ми спря. Аз стоях на колене пред старата икона подарена от баба ми и молех Господ за помощ.Мигновенно в съзнането ми узря решението, че трябва да занеса иконата в храма и да я подаря на  свещенника.
Когато се върнах в къщи, малкият ми син вече ме чакаше.Каза ми, че са го пуснали неочаквано и без обяснение. Кой е бил и какво е означавало всичко това, не са му казали.Обля ме студена пот.
В реанимацията беше тихо.Аз се опитах да овържа всичко каквото трябваше и да изляза но не можах да се помръдна.. Но ужасът ми не беше толкова за спалното белЬо, а мисълта за бягството не ми даваше покой.
В къщи. За иконата! Длъжна съм.
Измъкнах се лесно увита в чаршафите.Безпрепятствено преминах болничния коридор, без да срещна никой по пътя си.
А там – О, чудо! На кушетката, близо до прозореца лежеше пакет с вещи – моите вещи, а върху тях съвършенно убит от нещастието строполен в безсъзнание – моят мъж.Таксито спря на мига, редом с мен. Не успях да махна с ръка.Младият обаятелен шофьор ме покани на предната седалка и като му разказах за бедата си , мълчешком даде газ.
Свещенникът взе иконата от ръцете ми и я целуна три пъти.
- На храма ли я дарявате? Занесете я в канцеларията да оформят дарението.
- Не, просто всичко това искам да отдам на хората.
- Да те пази Господ!
Излизайки, аз се обърнах към свещенника, който с кръста над мен шепнеше нещо отподир.
Таксиджията ме чакаше.След по малко от час си бях у дома.А след няколко минути бравата на вратата изщрака.Влязоха мъжът ми и синът ми.
Всичко от моят сън се сбъдна дума по дума.Никак даже не се учудих как се озовах в къщи.
След две години ни се роди дъщеря. Сега ние сме едно голямо, многолюдно семейство.Но това е вече друга история.
 

========================================== ========================
Аркадий Белкин


ГОСПОЖИЦА АЛЕКСАНДРА


Превод от руски на български : Юлияна Донева - България



В началото на Юни, в този приморски град, буйно разцъфна акацията и в университета където учеше Александра, започнаха изпитите на випуска.От испити тя не се боеше, всяка година преминаваше с отличен, но все пак преди всеки испит страшно се вълнуваше.

След това предстоеше разпределение за работа и белокосият професор, оглавяващ комисията я беше попитал: „Ето що, ти си отличничка. Искаш ли да работиш на морето? Само, че не тук, а на юг в далечният север.Сега там се разраства град, откриват се нови училища и много се нуждаят от преподаватели на чужди езици. Ще отидеш ли?“

На Александра й мина през ума: "В града в който учеше, си нямаше никого, нямаше приятели даже и от курса, и жилище свое си нямаше, а живееше в студенското общежитие. Но и там всичко за нея бе ново и работата и хората."

И тя отговори твърдо:"Отивам."

В средата на август, пътническия влак, дижейки се почти цяла седмица през цялата огромна страна, я отведе на север в неизвестният град Мурманск.Заено с нея в купето се оказа и млад летец с една нашивка на пагона на гимнастьорката - капитан, както той обясни.

Още първите минути те почувстваха, че между тях неочаквано и необичайно възникна симпатия. И когато най-сетне влакът пристигна в Мурманск, те вече бяха станали приятели.

Юрий - така се казваше капитана й помогна да намери училището, където бе получила назначение, а после и учителското общежитие, където й бяха отделили не голяма стаичка.

В последствие стана така, че той често взе да й ходи на гости, да я кани на кино, на театър, в градската градина.

След три месеца се ожениха и Александра се премести в неговата квартира във военният гарадок.После едно след друго се появиха и двете страхотни момченца с година разлика едно от друго, които като две капки вода приличаха на Юри. Живееха си дружно и добре обезпечени - Юри по цели дни се губеше на своя аеродром, а Александра преподаваше английски език в големите класове. Докато започна войната.

Само след няколко седмици Юри загина във въздушен бой при Ленинград.Командира на полка в който Юри служеше, изпрати на Александра писмо с което й съобщаваше, че изтребителя на съпругът й е свален от немски самолет.Снаряд, както изглежда е попаднал в резервоара и самолета на Юри се взривил във въздуха, и той даже не успял да скочи с парашута.

Настана суров живот за младата вдовица и нейните осиротели деца - живот изпълнен с мъки, трудности и лишения. Така изтекоха почти две години. А в четиридесет и трета година се случи събитие, което рязко промени живота им.

Зимата през тази година се случи студена и снежна. Снегът се сипеше няколко дни подред и хората просто не успяваха да разчистят дворовете и улиците.Навсякъде се извисяваха огромни преспи сняг, вече вледенени и посивели от вятъра. Веднъж на ден, след уроците в училище, Александра поемаше с трамвая да получи с картата провизии. Трамваят беше както винаги препълнен и тя даже не забеляза и не почувства как някакъв младеж бръкна в джоба на палтото й и извади портмонето с парите и картата за провизии.За липсата разбра едва в магазина.Първото което й мина през ума бе, че до края на месеца има още цели двадесет дни , а как ще преживяват през това време! Задушавайки се и разтреперана от мъка тя излезе на улицата, седна на една пейка и за миг изгуби съзнание. Когато се опомни , разтърка челото и слепоочията си със сняг. Отвори очи и видя пред себе си млад, не повече от двадесет и пет годишен военен моряк, в чуждестранна униформа. На развален руски език той я попита : „ Госпожице, какво ви стана?“ „Откраднаха ми картата“. „Каква карта?“ „Картата с която получавам продукти.И сега до края на месеца няма с какво да храня децата си.“

Морякът изглежда не я разбра съвсем и попита: „Вие говорите ли английски?“ „ О, да разбира се, аз съм учителка по английски език.“ - след което му разказа всичко за себе си, и това което е преживяла през тези тежки години.А той пък й разказа, че се казва Томас, че е моряк от Канада и е старши помощник капитан на голям сухотоварен кораб. Дошли са в Русия конвоирани от други плавателни съдове от канадското пристанище Галифакс и пренасяли оръжия, провизии и дрехи. После й каза, че трябва веднага да се обади в полицията за да заловят крадеца и да й върнат картата.„У нас в Канада по принцип така се прави“.

Александра му отговори: „У нас това е безполезно“ . „ Тогава аз знам какво трябва да направя. Оставете ми вашият адрес и аз ще ви се обадя „ й каза Томас.

След час той дойде у дома й, и донесе пълна раница с провизии – хляб, колбаси,, сирене, масло... и й каза:“ Тези продукти ще ви стигнат за няколко дни.Ще видим какво ще правим по нататък.“

Докато товариха корабът му със запаси и горива, Томас всеки ден ходеше в дома й , носеше й продукти и дълго разговаряха за живота. Докато веднъж и каза: “Утре сутрин ще отплаваме за Канада и аз няма да мога повече да ви помагам.Зада не умрете с децата от глад, аз мога да ви взема със себе си в Канада.Договорили сме се с капитана на кораба. Можем да ви качим на кораба така, че никой да не забележи.В Канада ще живеете в нашият дом.Майка ми отдавна е починала, а баща ми - също моряк, често ходи на плаване.Знаете езика, така, че няма да пропаднете.

От това неочаквано предложение Александра съвсем се обърка.Помисли, че да останат тук, означава да загинат. Но да отиде в чужда, неизвестна страна през девет земи е също страшно.Всичко ще е ново и чуждо.Но от друга страна, този моряк и вдъхна огромно доверие и й беше даже малко симпатичен. И тя отвърна: „Това за мен е неочаквано, ще трябва да помисля.“

„Добре, помислете си – отговори й той.Аз ще дойда рано утре сутрин и вие ще ми дадете своя отговор.“

Цяла нощ Александра не можа да мигне от мисли,. Едва на сутринта тя взе твърдо решение как да постъпи – ще замине, ще замине, зада спаси децата.. И когато Томас дойде, всички необходими вещи бяха събрани и подредени, и тя му каза, че е съгласна да тръгне с него.

Беше още по зимному тъмно и като стигнаха на пристана на кораба, и без никакви забележки корабът бе вдигнат на борд. .Томас ги представи на капитана – типичен морски вълк с брада и свирка в уста.Забелязал вълнението й, той я успокои:“ Госпожице, не се претеснявайте, всичко ще бъде наред.“ Отделиха им неголяма каюта.Тъкмо се настаниха, Сухотоварният кораб се раздвижи и заедно с другите кораби отплава от брега и бързо навлезе в открито море.Плаваха дълго,повече от седмица.Бяха относително късметлии – ни в Беренцово море, ни в океана не ги стигна буря. Немски самолети не веднъж обстрелваха конвоя, но нито един не беше ранен.Немските подводни лодки вероятно също - капитана обясни че обикновенно набелязват кораби идващи в Мурмамск а не от Мурманск.

Когато доплаваха до Галифакс, Томас ги заведе в дома си и ги запозна със своя баща.Баща му се казваше Алекс / Съвсем като мен – помисли си Александра/ бе още млад четиридесет и пет годишен мъж, висок, набит, със загоряло от вятъра лице. Къщата им беше просторна,триетажна,с неголяма градина в двора, където растяха край оградата елхички и къпинови храсти.

Александра и децата се настаниха в голямата стая на втория етаж.Всички обядваха заедно в салона на голяма дъбова маса.

След обяд Томас каза на Александра:“Хайде да обсъдим въпроса как да ви легализираме, така, че да имате всички права на жители на Канада.Така ще можете да се устроите на работа.Виждам едиствен изход да сключите фиктивен брак с някой от нас.Тя помисли и отговори, че е съгласна.На следващия ден официално регистрира своя брак с Томас.След месец получи паспорт като Канадски жител и веднага започна нов живот.Децата записаха на училище благодарение на това, че още в Мурманск ги беше научила на английски език.Самата тя започна работа като възпитателка в детска градина.Всичко бише добре, освен едно – тя започна да забелязва, че Томас е сериозно влюбен в нея.Самата тя се отнасяше с него, като с по малък брат – с нежност, но без любов.Тя просто не знаеше как да постъпи, но реши, че най - сетне трябва да се обяснят. Веднъж, вечерта, когато Алекс не си беше у дома, тя извика Томас в салона и направо го попита: “Томас, какво е твоето отношение към мен? Той отначало се смути, сетне поруменя и процеди с тих и треперещ глас: „Аз те обичам и бих искал веднага да станеш моя жена. „ Но виж, аз съм по възрастна от теб с цели десет години, освен това имам и две деца.“ „Когато обичаш, това няма никакво значение“. „Томас, разбери, аз се отнасям много добре към теб и съм ти благодарна за всичко което си направил, но това не е любов, а само другарска привързаност.Може би,ще е по добре да си отида от тази къща?“ –„ Не, не си отивай.Този дом е твой и на твоите деца.Така сме решили с баща ми.Тези дни ще замина на рейс за Мурманск и когато се прибера, ще се върнем на тази тема.“

След няколко дни той действително замина с редовия конвой за Русия.По пътя, в Атлантика те бяха атакувани от немски подводни лодки и три кораба бяха унищожени от торпеди.Малцина успяха да се спасят, но не и Томас. След две седмици съобщиха съобщиха за това на баща му и в къщи настана такава мъка от това страшно нещастие, че баща му се разболя тежко.

Александра предано и загрижено го обслужваше, приготвяше му храна, хранеше го с лъжичка, следеше да си взема лекарствата редовно и когато той оздравя така дойде от самосебе си, той и се обясни в любов.Тя отговори, че и тя също отдавна го обича В последствие им се роди син,когото кръстиха Томас И когато свърши войната и Томас обяви, че мечтае да стане моряк, те не възразиха.

Минаха години. Всичките три момчета пожелаха да станат моряции да плават по моретата и океаните.А живота на Александра и Алекс течеше изпълнен с очакване за срещи със своите деца.

Това е необичайната история на една жена, заменила топлото и нежно Черно море, отначало със суровото Беренцово, а после с неспокойният атлантически океан.


========================= ==================== =============================

ОСМИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПРЕВОДИ  - МОСКВА – 2014 год.
ПРЕВОДИ ОТ РУСКИ НА БЪЛГАРСКИ
ОТ ЮЛИЯ ДОНЕВА  - БЪЛГАРИЯ

СВЕТЛАНА ДОНЧЕНКО
ЕГО ПОНЕСУ НА РУКАХ – Ще го понеса на ръце
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4731
СТРАНИЧКЕ ДНЕВНИКА – Страница от дневника
http://www.stihi.ru/2014/02/10/9980
РАННАЯ ОСЕНь – Ранна есен
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4044

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА
СПАСИБО ДОЖД – Благодаря ти, дъжд
http://www.stihi.ru/2014/02/11/4329
ЧТО О БОЛГАРИИ Я ЗНАЮ – Какво за България зная
http://www.stihi.ru/2014/02/08/4571
Борисова Ольга Михайловна
БОРИСОВА ОЛЬГА МИХАЙЛОВНА
СТАРЬІ ДОМ – Старата къща
http://stihi.ru/2014/02/02/5768
ТРЕВОЖНО ЛАЗУРНОЕ МОРЕ – Тревожно лазурно море
http://stihi.ru/2014/02/11/3670

ГАЛИНА ШЕСТАКОВА
БЕЗОТВЕТНАЯ ЛЮБОВь – Несподелена любов
http://stihi.ru/2014/02/11/3835


ПЕТР ГОЛУБКОВ
 ЛИЦОМ К ЛИЦУ
 http://stihi.ru/2013/06/28/588

 СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
МОИ МЕЧТЬІ  - Моите мечти
http://stihi.ru/2014/01/29/4083
МОЯ ЖИЗНь – Моят живот
http://stihi.ru/20 http://stihi.ru14/01/29/5369


Александр Коврижин 3 - Исповедь
http://stihi.ru/2013/08/08/149

==========================================

ЮЛИЯНА ДОНЕВА
В ПАМЯТ НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
http://stihi.ru/2013/09/16/8136

ПОКЛОН
http://stihi.ru/2013/09/03/9822

=============== ================== ================

ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ В КОНКУРСЕ:

Международный конкурс Болгария 2014

http://www.stihi.ru/2013/03/31/11606


Рецензии