Рецензия на «Ты не мой мужчина! Стих» (Людмила Кулакова Астрахань)

Превела на Български: Юлияна Донева

ТИ НЕ СИ МИ МЪЖ

Ти не си ми мъж. Не си ти мой.
Между ни има пречки, растояния.
Не звъни ми мили по нощите,
не звъни ми моля те, не трябва.
Нещастието срещна ни със теб,
Но ти семейство имаш…не звъни!
Но се разкъсва моят телефон.
Моля те, не ми звъни, не трябва!
В нещастието срещнах любовта.
Твърде късно! Семейство имам…друго.
Не си ми мъж ти! И не си ти мой!
Между ни има пречки, растояния.
В нещастието ти , в моето нещастие,
срещнахме се ние с теб, любими.
Семейството си аз не ще зарежа,
Но и с любовта ,се аз не справих.
Лей се есенният дъжд в нощта,
вятър вие, като че ли стене.
Не звъни ме вече по нощите!
Тихо във възглавницата плача.
За моето, за твоето нещастие…
Срещахме се ние с тебе тайно.
Любовница не искам да съм твоя
Любов тя никога не ще ми стане
Кой е казал, че няма любов?
Има любов! Сега и аз разбрах го.
Но далеч си скривам любовта.
Има място в моето сърце.
Семейството не мога да предам!
Децата си не мога да предам!
Не мога да предам съпруг и внуци
Взе умът ми таз късна любов!
Но да я приема аз не мога!
Твърде късно! много, много късно!
Към нас пристигна любовта, любими.
В сърцето тайната си пазя мили
С десет ключа крия от семейството
Нека бъде както до сега бе!
Ще се обичаме от растояние.

Юлияна Великова   06.02.2016 18:16   •   Заявить о нарушении