Рецензия на «Осень» (Марина Алдон)

ЕСЕН
Превод от руски на български език
Росица Бухова

С листа жонглира рижата странница есен.
Безбрежно небето ухае на хладна тъга,..
а поривен вятър, сърдит неспокойно отнесен
прилича на тебе в сребристата своя брада...

Цветята увяхват, треперят и губят съзнание.
Неми телата привели се кротко отпуснати...
Дъжд съчинява неволно сонати-послания
и даже целува с капки обемни по устните...

Ще се върнеш ли нявга унил при мене в града,
дето има закони природни, причини и следствия?
Едиствено пазя на нашите срещи вкуса,
Сканира сърцето маршрутите на пътешествия...

Сега между нас...на стиха много личните страници,
словата печални - изписани мили раздели...
към тебе политат свободни птиците-странници
и аз да хукна, но слаби са крилете ми - ръце...

Навън облаци (аз си спомням кафето твое)
с кестенов цвят украсени от Господа Бога,
Блуждая в твоя раиран пуловер от мохер,
за малко в одежда на родно и близко да мога...

С листа жонглира рижата странница-есен.
Вали - вселенска свещена тайна, причастие...
сълза - също влага...в душа порой... неканен,
сънувах тебе... и това е немалко щастие...

Росица Бухова   07.11.2013 02:44   •   Заявить о нарушении