Росица Бухова - написанные рецензии

Рецензия на «В края на нощта» (Мила Бриз)

В края на нощта
Росица Бухова
Превод от руски на български език

В края на нощта
става все по-светло.
От нежната прана -
дишането на зора.
В мъглата просветва
чезне свят на сенки,
с цъфтежа в утринта
е украсената планета.
Към езерото е приятно
да пробягаш боса,
потапяйки нозете
в тази перла росна.
Отдадена на отблясъци
в слънчева тиха вода,
обгръщайки с поглед
боровете по брега.

Росица Бухова   05.09.2015 23:12     Заявить о нарушении
Росица, благодаря ви от цялата си душа.
Звучи прекрасно, наистина прекрасно!
Спасибо за подарочек!
С уажением и теплом души,

Мила Бриз   05.09.2015 23:21   Заявить о нарушении
Рецензия на «Последний день лета Хокку» (Вера Половинко)

Последен летен ден

Тих печален дъжд -
сълзите на лято
с първи лист по земята.

Росица Бухова   31.08.2015 16:20     Заявить о нарушении
Спасибо, Росица, милая, за перевод. Последний день лета... Печаль светла.Надеюсь на тепло осени.

Вера Половинко   31.08.2015 16:43   Заявить о нарушении
Рецензия на «Мрак покрывает Землю» (Вера Половинко)

Хароший стих и я перевела:
http://www.stihi.ru/2015/08/31/5202

Большое спасибо, дорогая Вера!

Росица Бухова   31.08.2015 15:30     Заявить о нарушении
Спасибо, милая Росица. за светлый, мудрый перевод!
Я по тебе очень скучала.
Были в вояжах почти четыре месяца с мужем. Лето...
Отдыхали на Азовском море.С любовью к тебе - Вера.

Вера Половинко   31.08.2015 15:41   Заявить о нарушении
Росица. Вывела на отдельную страницу.
http://www.stihi.ru/2015/08/31/5435

Вера Половинко   03.09.2015 03:03   Заявить о нарушении
Рецензия на «***» (Лена Пителина)

Мълчание често крещи
превод от руски на български език Росица бухова

Покоят втурва се да избяга,
мълчание често крещи.
В истински приятел понякога
среща се и враг нали!?

И двамата: сам и сама,
усмивка - печално загинала.
въпроси - просто слова,
отговори - игра застинала.

Да си жив - "съществувам" боли,
отдаденост не е да дариш.
Не бива да се забравя дори:
мълчание често крещи.
Поздравляю!Тема мне блиска и с радостью перевела.
Желаю Вам благословления!

Росица Бухова   24.10.2014 22:54     Заявить о нарушении
Вы, как всегда, с чудесным переводом! Очень благодарна.

Лена Пителина   24.10.2014 23:51   Заявить о нарушении
Рецензия на «Вне зоны доступа...» (Яков Баст)

Привет из Болгарии!Стих мне очень понравился и перевела.

Извън зона на достъп
превод от руски на български език Росица Бухова

Лицето ти си спомням, но с размити черти...
Като смесени бои в палитра на цветен листопад.
Закривам очи и прииждат черните вълни.
Тъмно навеки не ще освети ни свещ, ни лампа.

И образът ти плува в пелена, като нощен кораб
държи ме будна, залутана в желания и мисли.
Минали години - изцеляващи сърцето ми хора,
отстъпват в мрака с мост между нас увиснали.

Пометен живот, страни и различни въжделения...
извън зона на достъпа сме...пешки на съдба...адресанти...
пак парят душите ни в удивителните си мечтания.
Но нищо не отмина... Само времето сумира дати.

Ние - комети, летящи далече в паралелни светове
като отломки падаме долу в рядък час на звездопада...

Тихо е. Нощ. Аз с теб общувам в родените стихове.
И не гасне свещта...И гори до разсъмване лампата...

Росица Бухова   24.10.2014 19:12     Заявить о нарушении
Большое спасибо за Ваше доброе внимание, уважаемая Росица.

Яков Баст   24.10.2014 19:33   Заявить о нарушении
Рецензия на «сны ни о чём» (Гена Герасим)

Стих- вдохновение для меня и я перевела вот как:
Сънища за нищо

забравяйки падения и полети
обливам есенно дъждовен
оголели клони

присънват се сънища за нищо

забравяйки себе си спомняйки
прелета на мокър лист
от края на октомври до май

присънват се сънища за нищо

преживявайки дни без любов
с жерави чезна в околност
където изгаря всеки кораб

присънват се сънища за нищо

забравяйки падения и полети
обливам есенно дъждовен
оголели клони

Росица Бухова   23.10.2014 16:15     Заявить о нарушении
Росица, здравствуйте... спасибо за перевод... интересно читать стихи на другом языке... болгарский мне особенно нравится. вспоминаю что когда был в командировке понимали друг друга почти без переводчика...
спасибо ещё раз!

Гена Герасим   23.10.2014 17:13   Заявить о нарушении
Рецензия на «Вторая скрипка» (Марина Алдон)

Втора цигулка /превод от руски на български език Росица Бухова/

Не мога да бъда втора цигулка,
Не мога да бъда друга луна,
Допълнителна нишчица тънка,
запасна стоманена стрела…

Вижда тъгата ми Всевишния,
доверява се на всеки мой стих…
В любовта третият е излишния –
но това знаеш, навярно и ти…

Вечен въпрос стои във живота…
В храм на сърцето пазя свещица…
Не мога да бъда цигулка втора -
аз искам да съм единица!

Звезди в небе да броя – безумство,
безразсъдство – със съдбата пари…
на три да умножавам чувство,
както то не дели се на три…

Не мога да бъда втора цигулка –
Страст – не музика, не играя…
Отивам си… с усмивка на устни
и само доброто ти желая…

Росица Бухова   09.03.2014 16:58     Заявить о нарушении
Рецензия на «Стать им» (Разгадаев)

Него бих бил

Росица Бухова

Изтече време гибелно ,
но остана въпросът-
сърцето ти - стъкло
или топящ се восък?
Същност бих достигнал,
ритъма бих изчислил,
сърцето бих притиснал,
просто него бих бил.

Впрочем истива восък
някак даже в топло.
Ти си с друг, и мостът
до тебе няма достъп.
Надежда като съня е,
на всички влюбени дан;
Ти си жива - и това е ,
което искам да знам.

Може би при различно
на звезди съчетание
"да" ще ми дариш лично
напълно, в съзнание.

Не ще има подтекст
за восък, стъкло,
само място и време,
за нас би било.

Росица Бухова   29.11.2013 00:56     Заявить о нарушении
Рецензия на «Зимний вечер» (Александр Бухов)

Зимна вечер
Бездънното небе изпълнили звездици.
Танцуваща мозайка - на къщите стъкла.
Луната - кравай от хлебна пшеница -
качена на престола царица е сама.

Върхове на дървета в лунно сияние,
покрили рамене със снежен воал.
Хълмове, долини, гори и поляни
скрили мъглите в пухкавия шал.

Росица Бухова   26.11.2013 23:48     Заявить о нарушении
Рецензия на «Осень» (Марина Алдон)

ЕСЕН
Превод от руски на български език
Росица Бухова

С листа жонглира рижата странница есен.
Безбрежно небето ухае на хладна тъга,..
а поривен вятър, сърдит неспокойно отнесен
прилича на тебе в сребристата своя брада...

Цветята увяхват, треперят и губят съзнание.
Неми телата привели се кротко отпуснати...
Дъжд съчинява неволно сонати-послания
и даже целува с капки обемни по устните...

Ще се върнеш ли нявга унил при мене в града,
дето има закони природни, причини и следствия?
Едиствено пазя на нашите срещи вкуса,
Сканира сърцето маршрутите на пътешествия...

Сега между нас...на стиха много личните страници,
словата печални - изписани мили раздели...
към тебе политат свободни птиците-странници
и аз да хукна, но слаби са крилете ми - ръце...

Навън облаци (аз си спомням кафето твое)
с кестенов цвят украсени от Господа Бога,
Блуждая в твоя раиран пуловер от мохер,
за малко в одежда на родно и близко да мога...

С листа жонглира рижата странница-есен.
Вали - вселенска свещена тайна, причастие...
сълза - също влага...в душа порой... неканен,
сънувах тебе... и това е немалко щастие...

Росица Бухова   07.11.2013 02:44     Заявить о нарушении
Росица, спасибо большое!!!! Безумно приятно))))

Марина Алдон   08.11.2013 22:42   Заявить о нарушении