Рецензия на «Места родные» (Искандер Борисов)
Родни места Местата родни пак ни викат, Сърцето се присвива вмиг, Когато моят дом в ракититите Се мерне в летния светлик. Ах, тези стари, стари къщи На Партизанска и на Фрунзе! На бъз ухае, щом се връщам И ябълки ухаят дружно. Как всичко паметно е, мило! Тополи тайни пазят тук. Аз с електричка - цели мили Пътувам, през поля без звук. Роса, трева и юнско лято, Прохладно утро е навред. Ти в твоя ирис - светлината Си сбрала, взираш се напред. Добрият дом с любов ни среща, Роят се мигове - вълна. До късно с теб стоим на свещи, Вън румена блести луна. Да, викна ни домът, по навик. Тополи пазят тайни там Пак електричка - друми прави, безмълвни после вред поля... Алекс Вега 09.09.2013 21:59 Заявить о нарушении
Галя, большое спасибо за отличный перевод моего стихотворения с сохранением размера, ритма и содержания.Желаю дальнейших успехов в переводе! Александр
Искандер Борисов 10.09.2013 21:14 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |