Антоанета Николова - Со-стояние

Я солнца коснулась -
сияет ладонь.
Водой не смывается.
Всё насквозь
увидеть могу я – рука не препятствие,
придется мне прятаться,
до поры, когда бремя воды времен
не очертит мою непрозрачность.

В это мгновение со стороны
себя я увидела: из пространства
дети выходят светящиеся,
понемногу их время заглатывает,
тонут в нем, забывая
прозрачность свою изначальную
и в свете стояние.

(с болгарского)

Антоанета Николова (род. в 1961)
СЪСТОЯНИЕ

ДокОснах се до слЪнцето
и цЯлата ми длан засвЕти.
Не мОга със водА да я измИя.
СегА ще мОже всИчко
да се вИжда през ръцЕте ми
и аз ще трЯбва дЪлго да се крИя,
докатО тЕжката водА  на врЕмето
пак очертАе  мОйта непрозрАчност.

За крАтък миг, докатО вИждах сЕбе си,
видЯх: децАта  Идват от прострАнството
и постепЕнно се нагЪлтват с врЕме,
удАвят се във нЕго и забрАвят
прозрачносттА, в коЯто са родЕни
и светлинАта катО състоЯние.

(выделены ударные гласные)