Юлияна Донева. Безмолвие - авториз. пер

Вольный перевод Инессы Соколовой (ритм другой, одобрен автором)

БЕЗМОЛВИЕ

Тихо стоят вдоль дороги деревья.
Ноги коров подкосились от пекла.
Ветер сухой ощутим вдоль ущелья,
травы засохли, не стали бы пеплом.

Жаль, у ромашки листочки привяли,
чтобы уменьшить страданья головкам.
Тихо и грустно, цветочки – в печали,
плачут пыльцой на траву с голодовки.

У озерца лишь другая картина,
там ещё есть, не исчезла водица,
для лягушат нет для грусти причины,
в круг собрались, и давай веселиться.
---

Оригинал

БЕЗМЪЛВИЕ

Юлияна Донева, България

Безмълвни са крайпътните дървета.
Крака подгънала, преживя крава.
Подухва вятърът и към дерето
изсъхналата слама разпилява.

Лайките с повехнали листенца
свели са главички като болни.
От спаружените им цветенца
се ръси прах в тревиците околни.

И само в езерцето мълчаливо,
където неподвижна спи водата,
скоква  жабче - мъничко, пъпчиво
и кръгче се оформя по средата.