Притча за скитащата жена

Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на звук и светлина.
Наричам синевата с твойто име
и и говоря, падне ли нощта.
 
Искрите в здрача мислите ми палят,
от конски тропот кипва ми кръвта.
Във вените ми лудо вино пари-
родена в спомен, сбъдвам се в мечта.

Сега съм твоя, но не ме затваряй,
очите ми жадуват свобода.
Ще ти разкажа притча много стара
за обичта на скитаща жена.

Живяла преди хиляди години,
сърцето и пленило дързък мъж.
Наливала му обич с руйно вино,
копнеела го с всяка капка дъжд.

Била му вярна до мига, когато,
от страстната и обич полудял,
решил, че притежава и жената,
и цялата и дива красота.

Но тя била отгледана от вятъра,
звезди горели в нейните очи.
Във нощ безлунна тихо отлетяла,
Останал само спомен да вали…


Рецензии
http://www.stihi.ru/2012/08/24/3960 - села за перевод, Йорданка, и не смогла оторваться, пока не закончила. Часто встречаю образ дождя. Что имеется в виду, Йорданка? Я думаю, что любовные отношения мужчины с женщиной, когда другие дела не делаются. Или ошибаюсь? Ещё как-то связано твоё имя с синим цветом. Разъясни.
Стихотворение очень понравилось. Переводила, как и все другие стихи, с большим удовольствием.

С теплом и улыбкой. Инесса.

Соколова Инесса   24.08.2012 12:32     Заявить о нарушении