Рецензия на «Зимний вечер» (Александр Бухов)
Зимна вечер Бездънното небе изпълнили звездици. Танцуваща мозайка - на къщите стъкла. Луната - кравай от хлебна пшеница - качена на престола царица е сама. Върхове на дървета в лунно сияние, покрили рамене със снежен воал. Хълмове, долини, гори и поляни скрили мъглите в пухкавия шал. Росица Бухова 26.11.2013 23:48 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |