Рецензия на «В грязи не видно - золотых подков...» (Рафаэль Рави)
В калта не се вижда златна подкова Каква виртуозност и жонгльорство на слова, какъв плясък в дълбочина, глътка от висоти, в калта не се вижда златна подкова, на слепи къртици ненужни са полети Не се отвличайте, когато говорите, ще се намери нихилист и за мълчание, не бързайте на глупост да възразите, понякога и смисълът изглежда – мъчение. Не във всеки лабиринт – Минотаври, не всеки дом – затвор, гнездо или крепост, не всеки победител иска лаври, не се обръщайте към тъмно – Ваша светлост. Дълбаене? Уви аз не съм златотърсач, Рубина невиждащ, да търся злато, по-скоро съм проверен играч, където каквото вложиш, ще бъде взето. У всеки - свое под Кръста ложе, то е даденост, не ще те освободи. Да приятели, в нещо сме подобни, понякога хора, понякога птици... Очень понравилось Ваша мудрость! Росица Бухова 24.04.2013 14:48 • Заявить о нарушении
Это очень неожиданно и приятно, что ещё надо для автора!...
Спасибо Вам за то, что Вы делаете. Наверное, для этого авторы и творят, чтобы, когда-то, перешагнуть границу своего языка. С Уважением к Вам, Рафаэль Рафаэль Рави 26.04.2013 20:57 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |
