Рецензия на «Сенека» (Олег Жуков)
Привет, Олег. Попробовал перевести на болгарский язык Ваше чудесное стихотворение. Удачи, друже. Красимир „СЕНЕКА” Олег Жуков Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев СЕНЕКА Пак залез. Сенките се реят край мислите в преломен свят. Листа маслинови златеят в лъчи с жив кехлибарен цвят. Платанова горичке моя, прекрасна в този труден час! Пак залез. Колко светъл той е, по-светъл от живота в нас. Друм с колесница, тога свети. И вкус на стриди, мед, вина. По волята на боговете пълзи над бездната вълна. С живота час по час се борим, Луцилий мой, и в този път накрая с правила и норми какво ще вземем с нас отвъд? Монета за лодкаря, шепа с маслини. Будните души стоят наравно с боговете безсмъртни... Земен знак решил, спокойно старецът ще може да се сбогува с вечерта. Надига се. Към роба: „Ножа! Ловджийския! И сгрей вода!” * Луций Аней Сенека, известен като Сенека Младши (3 г. пр.н.е. – 65 г.), е римски философ, писател и държавник. ** В най-известното съчинение на Сенека – „Нравствени писма до Луцилий”, са отразени етичните норми и философските идеи на мислителя. *** Сенека прерязва вените си, защото е наклеветен за участие в заговор срещу Нерон и императорът е заповядал на бившия си наставник да се самоубие. Ударения СЕНЕКА Пак зАлез. СЕнките се рЕят край мИслите в прелОмен свЯт. ЛистА маслИнови златЕят в лъчИ с жив кехлибАрен цвЯт. ПлатАнова горИчке мОя, прекрАсна в тОзи трУден чАс! Пак зАлез. КОлко свЕтъл тОй е, по-свЕтъл от живОта в нАс. Друм с колеснИца, тОга свЕти. И вкУс на стрИди, мЕд, винА. По вОлята на боговЕте пълзИ над бЕздната вълнА. С живОта чАс по чАс се бОрим, ЛуцИлий мОй, и в тОзи пЪт накрАя с правилА и нОрми каквО ште взЕмем с нАс отвЪд? МонЕта за лодкАря, шЕпа с маслИни. БУдните душИ стоЯт нарАвно с боговЕте безсмЪртни... ЗЕмен знАк решИл, спокОйно стАрецът ште мОже да се сбогУва с вечертА. НадИга се. Към рОба: „НОжа! ЛовджИйския! И сгрЕй водА!” Красимир Георгиев 20.05.2012 12:31 • Заявить о нарушении
Дорогой Красимир, уже второй раз моё сердце, как малое дитя, заходит в искренней радости, зная в чьи мудрые и нежные руки попали некогда сочинённые им строки. Спасибо Вам, далёкий-близкий друг, за внимание и уважительное к ним отношение. Это не может оставить равнодушным. Это, скажу честно, позволяет думать о ненапрасности некоторого написанного. Скажу ещё - в последние дни у меня в руках сборник русских летописей - могучая и чудная книга единой темы и сюжета - мировой истории и места человека в ней. Читаю взахлёб. При этом, часто вспоминаю Вас, ибо Ваши стихи очень созвучны этим всечеловеческим размышлениям. Да и как же иначе может быть! С большой радостью узнал, что и письмо, и богатство литературного языка было перенесено нам, русичам, из Вашей замечательной земли. Как всё гармонично связано в мире, как непередаваемо хороши эти традиции.
Позвольте на этом закончить и ещё раз поблагодарить Вас. Всего наилучшего, Ваш друг Олег. Олег Жуков 20.05.2012 20:43 Заявить о нарушении
Удачи, Олег!
С теплом и дружеским уважением, Красимир „ШУМНЫЙ ДЕНЬ, НО ТИХО В СТАРОМ ХРАМЕ...” Олег Жуков Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев ШУМЕН ДЕН, НО В ХРАМА СТАР Е ТИХО Шумен ден, но в храма стар е тихо, Божи порти до река една. От пропуканата рама блика задимено-златна светлина. Служба няма, в притвора е пусто. Само старата клисарка там пише в книга. Светло тъжно чувство – в шумно пладне в храма да си сам. Знае, всичко знае вероятно, сякаш в есенни гори сърце като жълъд, паднал на тревата, не забравя бащино лице. – Таз иконка и за десет свещи, бабке, дай ми... – казвам в здрача блед. – Вярвай, мила. Всички тук сме грешни. Ангелът пазител да е с теб! Красимир Георгиев 09.07.2013 21:09 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |
