А во сне по реке я плыла
Воды золото древ отражали.
Тихим шепотом счастье звала,
Вспомнив детство, где мы так мечтали ...
Лодка старая мчит в тишине,
Расплескав по пути акварели.
Может, ты видишь сны обо мне,
Наши годы как миг, пролетели.
И во сне, средь лесов и полей,
Наша лодка нас в детство уносит...
Помнишь, вечером пел соловей,
Ну а утром встречали нас росы.
Жизнь прекрасна, а память всегда
Расстилает палитру свиданий.
Словно дымкой укрыты года
Наших детских прекрасных мечтаний.
Я плыла и плыла по реке,
Воды золото древ отражали.
Знаю, ждёшь ты меня вдалеке
И в душе места нет для печали...
Свидетельство о публикации №126072600588
Превод: Красимир Тенев
В своя сън плувах в златна река,
отразяваше в злато дърветата.
Тихо шепнех, щастливо, с тъга
си припомних мечтите от детството...
Стара, лодката бързо лети
и разплисква навред акварели.
Може би ще сънуваш и ти
наште спомени, в миг отлетели.
Сред гори и поляни сме пак –
и към детството с лодка обратно…
Вечер славей, спомни си, ни пя,
а с роса ни посрещна зората.
Как прекрасен животът е, все
ни разстила от срещи палитра.
Сякаш дим ни годините взе
и мечтите ни детски – отлитнали.
Плувах, плувах, по тази река,
отразила дърветата в злато
Знам, ти чакаш далече сега
и в душата ми чезна тъгата…
Красимир Тенев 29.07.2026 22:00 Заявить о нарушении