Мамины глаза

Албена Декова

ОЧИТЕ НА МАМА
 
Вечерта е с предизвестие за дъжд.
Вятър отвън и отвътре бушува.
Водите кротнали са в селския геран
и спомням си за маминия гердан.
На шията й грее слънчев кехлибар,
очите й – запалени звездици.
В душата ми детска – светлици.
Пораснала съм вече
и пак съм мамино момиче.
На шията ми – маминия кехлибар,
в душата ми – светлици.
В дъното на герана – звездици.

Вольный перевод

МАМИНЫ ГЛАЗА

Ве'чер  гото'вится  к  встр'ече  дождя'.
В тру'бы  печны'е... ве'тры  гудя'т.            
Во'ду... не че'рпают в ста'ром  коло'дце...
Ма'миных бу'с... вспомина'ю  я  со'лнце -
зо'рьки вече'рней  тепло' янтаря...
звё'здочки гла'з озорные…  горя'т,
ма'миной до'ченьке да'рят тепло'...
Бы'ло и… не' было. Вре'мя пришло'

- сно'ва я с ма'мою. Де'ти…. есть де'ти.
Ма'миных бу'с ожере'лье…  на мне.
Звё'здочки гла'з её... до'ченьке све'тят,
что'бы всегда' была' «ря'дышком» с ней.