Lili Ivanova. Венера

    .    .    .    .    Венера, услышь мою мольбу,    .    .    .    .    Венера, приятелко добра,
    .    .    .    .    и помоги, небесное светило,    .    .    .    .   привет от мен, от моя поглед нежен.
    .    .    .    .    составить так любовное письмо,    .    .    .    В писмо дали ще мога да сбера
    .    .    .    .    как будто Ты моей рукой водила.    .    .    .    това, което искам да ти кажа.

Как промолвить эти главные слова –    .    .    .    .    Ах, как исках да ти кажа две слова –
те, что сердцем должен ты принять.    .    .    .    .    сърцето ми от тях да разбереш,
Я не смогла, и в том моя вина.    .    .    .    .    .    .    но не умея и нима е грях –
Венера, – как застенчивость сломать?    .    .    .    .    кога ли съм се учил на това?

Может песнею тебя приворожить,    .    .    .    .    .    Аз как исках да ти дам от свойта жар,
Может Землю, Небо, Солнце заменить.    .    .    .    .    за да не мръзнеш в дългия си път,
Но трелей соловья не повторить,    .    .    .    .    .    но ти не взе искра от мойта гръд,
и без тебя приходится мне жить.    .    .    .    .    .    а кой живей без огън и другар?

Хотела поделиться с тобой своим теплом,    .    .    .    По-нежно и от славей бих ти пял,
чтоб не замерз в заснеженном пути,    .    .    .    .    щях слънцето за теб да донеса,
ведь не прожить без друга и огня,    .    .    .    .    .    но аз не знам на славея гласа,
но ты не принял жар моей груди.    .    .    .    .    .    и дълги дни без тебе съм живял!

Как промолвить эти главные слова –    .    .    .    .    Ах, как исках да ти кажа две слова -
те, что сердцем должен ты принять,    .    .    .    .    сърцето ми от тях да разбереш,
но я произнести их не смогла…    .    .    .    .    .       но думите преглътнах – не можах...
Венера, – как застенчивость сломать?    .    .    .    .    Кога ли съм се учил на това?


Рецензии