Lili Ivanova. Венера
. . . . и помоги, небесное светило, . . . . привет от мен, от моя поглед нежен.
. . . . составить так любовное письмо, . . . В писмо дали ще мога да сбера
. . . . как будто Ты моей рукой водила. . . . това, което искам да ти кажа.
Как промолвить эти главные слова – . . . . Ах, как исках да ти кажа две слова –
те, что сердцем должен ты принять. . . . . сърцето ми от тях да разбереш,
Я не смогла, и в том моя вина. . . . . . . но не умея и нима е грях –
Венера, – как застенчивость сломать? . . . . кога ли съм се учил на това?
Может песнею тебя приворожить, . . . . . Аз как исках да ти дам от свойта жар,
Может Землю, Небо, Солнце заменить. . . . . за да не мръзнеш в дългия си път,
Но трелей соловья не повторить, . . . . . но ти не взе искра от мойта гръд,
и без тебя приходится мне жить. . . . . . а кой живей без огън и другар?
Хотела поделиться с тобой своим теплом, . . . По-нежно и от славей бих ти пял,
чтоб не замерз в заснеженном пути, . . . . щях слънцето за теб да донеса,
ведь не прожить без друга и огня, . . . . . но аз не знам на славея гласа,
но ты не принял жар моей груди. . . . . . и дълги дни без тебе съм живял!
Как промолвить эти главные слова – . . . . Ах, как исках да ти кажа две слова -
те, что сердцем должен ты принять, . . . . сърцето ми от тях да разбереш,
но я произнести их не смогла… . . . . . но думите преглътнах – не можах...
Венера, – как застенчивость сломать? . . . . Кога ли съм се учил на това?
Свидетельство о публикации №126062505882