Отрывок 2 из поэмы Последний Болгарин

Красимир Георгиев
ОТКЪС 2 ОТ ПОЕМАТА „ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН”
http://stihi.ru/2011/06/03/7112

България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща,
порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,

от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдния.

перевод с болгарского:

Болгария - леса густые,мутная река и старый дом,
руины баррикад,делящие наш мир на рай и ад, истлевшие от древности времён.
В круговороте дней стремимся мы к тебе, как бегу времени наперекор,так и судьбе,
Не отдаляясь не на миг,не приближаемся к тебе.

Простые обыватели ведь мы, они - госслужащие, живущие, как в будущего дни.
Мы просто падаль, а стервятники - они, мы - прошлое, а будущее - это они.
Широкий путь ведёт к двум поселениям, а наш от них идущий и заканчивается там.
Соединяет он два различных мира, как светлый мир, так и загробный, под крестам.

фото автора