Николай Заболоцкий - Где-то в поле возле Магадана

Где-то в поле возле Магадана,
Посреди опасностей и бед,
В испареньях мёрзлого тумана
Шли они за розвальнями вслед.
От солдат, от их лужёных глоток,
От бандитов шайки воровской
Здесь спасали только околодок
Да наряды в город за мукой.
Вот они и шли в своих бушлатах —
Два несчастных русских старика,
Вспоминая о родимых хатах
И томясь о них издалека.
Вся душа у них перегорела
Вдалеке от близких и родных,
И усталость, сгорбившая тело,
В эту ночь снедала души их,
Жизнь над ними в образах природы
Чередою двигалась своей.
Только звёзды, символы свободы,
Не смотрели больше на людей.
Дивная мистерия вселенной
Шла в театре северных светил,
Но огонь её проникновенный
До людей уже не доходил.
Вкруг людей посвистывала вьюга,
Заметая мёрзлые пеньки.
И на них, не глядя друг на друга,
Замерзая, сели старики.
Стали кони, кончилась работа,
Смертные доделались дела…
Обняла их сладкая дремота,
В дальний край, рыдая, повела.
Не нагонит больше их охрана,
Не настигнет лагерный конвой,
Лишь одни созвездья Магадана
Засверкают, став над головой.

1956 г.

Там някъде край Магадан, в полята,
сред опасности и сред беди,
с дъх, пускащ пара в мраз, посред мъглата,
вървяха те след влачени шейни.
Тях, от войниците с метален глас,
от шайката бандити и крадци,
спасяваше ги лазарет за час,
и за брашно наряд в града, уви.
И ето: те, във ватенки, вървят —
двама нещастни старци на Русия,
все в спомена за роден дом кръжат
и с болка тлеят в тази орисия.
Душата им отдавна прегоря
далеч от близки и роднини, свита.
Умората, изгърбила тела,
и в тази нощ изгризваше душите.
Над тях животът в образи природни
се движеше по своя вечен ред.
Само звездите, символи свободни,
не гледаха към клетници сред лед.
Дивна мистерия в една вселена
в театъра на севера игра.
Но огънят и днес проникновено
не стигаше до техните сърца.
Край тях виелицата все навява,
замръзналите пънове покри.
И тези старци мълчаливо сядат
на два от тях, затворили очи.
Спряха конете, работата свърши,
привършиха и земните дела…
И сладка дрямка ги прегърна тъжна.
Ридаейки, поведе ги сама.
И няма да ги стигне там охрана,
там няма вече лагерен конвой,
над Магадан съзвездията само
ще заблестят над техния покой.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова