Борис Пастернак - Во всем мне хочется дойти

Во всем мне хочется дойти
До самой сути.
В работе, в поисках пути,
В сердечной смуте.

До сущности протекших дней,
До их причины,
До оснований, до корней,
До сердцевины.

Всё время схватывая нить
Судеб, событий,
Жить, думать, чувствовать, любить,
Свершать открытья.

О, если бы я только мог
Хотя отчасти,
Я написал бы восемь строк
О свойствах страсти.

О беззаконьях, о грехах,
Бегах, погонях,
Нечаянностях впопыхах,
Локтях, ладонях.

Я вывел бы ее закон,
Ее начало,
И повторял ее имен
Инициалы.

Я б разбивал стихи, как сад.
Всей дрожью жилок.
Цвели бы липы в них подряд,
Гуськом, в затылок.

В стихи б я внес дыханье роз,
Дыханье мяты,
Луга, осоку, сенокос,
Грозы раскаты.

Так некогда Шопен вложил
Живое чудо
Фольварков, парков, рощ, могил
В свои этюды.

Достигнутого торжества
Игра и мука –
Натянутая тетива
Тугого лука.

1956 г.

Във всичко искам да проникна
до същината –
в труд, в търсене на път, в мига
на смут в сърцата.

До същността на минал ден –
първопричини,
сърцевина, корен, проблем, 
до лик дълбинен.

И нишката да уловя
в съдби, събития,
да чувствам, мисля и творя –
любов, открития.

О, само ако можех аз,
дори отчасти,
във осем реда бих възпял
свойства на страсти.

И беззакония, и грях,
бягства незвани,
внезапен миг на смях и страх –
лакти и длани.

Аз бих извел закон за страст –
тя е начало.
И казвал имена в несвяст
с инициали.

И с трепет стихове редил –
като градина,
в тях щяха да цъфтят липи
в алея зрима.

Бих напоил стиха си с дъх
на роза, мента, 
поля, треви, тръстика, мъх,
буря моментна.               

Тъй някога Шопен събра
във живо чудо –
гробове, къщи, лес, поля –
в свойте етюди.

Достига се до тържество               
в игра и мъка.
С напрегнатата тетива.
Докосвам лъка.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова