Борис Пастернак - Победитель

Вы помните ещё ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и пёрли
И осень шагом испытаний шла?

Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Всё воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.

И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
В восторге смотрит на его лицо.

Как он велик! Какой бессмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Всё, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.

1944 г.

Вий помните ли сухотата в гърло,
когато дрънкаше ненавистта,
и наглостта от грубостта избълва 
и с болката вървеше есента?

Стена ни беше само правотата.
Отстъпваше пред нея всеки щит.
И сякаш всичко въплъти съдбата
на Ленинград. Стена. В очите – мит.

И ето, че дойде мигът заветен:
обсадата във кръг разкъса той.
И този свят, с тълпите си приветни,
с възторг се вгледа в образ на герой.

Как е велик! Какъв безсмъртен жребий!
Как стана част от легендарен свят!
Той, всичко на земята и небето,
изстрада, свърши, после възсия.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова