Осип Мандельштам - Невыразимая печаль
Открыла два огромных глаза, —
Цветочная проснулась ваза
И выплеснула свой хрусталь.
Вся комната напоена
Истомой — сладкое лекарство!
Такое маленькое царство
Так много поглотило сна.
Немного красного вина,
Немного солнечного мая —
И, тоненький бисквит ломая,
Тончайших пальцев белизна.
1909 г.
Неизразимата печал
отвори две очи огромни, —
събудената ваза томно
разплисна своя бял кристал.
И тази стая, напоена
с отмала — сладкото лекарство!
И как това мъничко царство
с толкова сън е упоено!
И малко вино с пламък скрит,
на слънчев май от красотата —
Разчупва крехкия бисквит
с изящни пръсти белотата.
© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова
Свидетельство о публикации №126042804938