Осип Мандельштам - Невыразимая печаль

Невыразимая печаль
Открыла два огромных глаза, —
Цветочная проснулась ваза
И выплеснула свой хрусталь.

Вся комната напоена
Истомой — сладкое лекарство!
Такое маленькое царство
Так много поглотило сна.

Немного красного вина,
Немного солнечного мая —
И, тоненький бисквит ломая,
Тончайших пальцев белизна.

1909 г.

Неизразимата печал
отвори две очи огромни, —
събудената ваза томно
разплисна своя бял кристал.

И тази стая, напоена
с отмала — сладкото лекарство!
И как това мъничко царство
с толкова сън е упоено!

И малко вино с пламък скрит,
на слънчев май от красотата —
Разчупва крехкия бисквит
с изящни пръсти белотата.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова


Рецензии