Черковната камбана възвести

Стихотворение на болгарском языке

„...един народ,
жеден за великото слово на свободата,
нетърпелив да понесе кръста си на Голгота.“
       Иван Вазов, „Под игото“

Черковната камбана възвести
прииждането тихо на зората.
Априлски ден отвори пак очи
сред птича песен и криле на вятър.

Един народ изправи своя гръб,
столетия премазван под хомота,
прозрял, че само свобода и смърт
редом вървят по пътя към Голгота.

Запали планината кандила.
Пожарища на къщи и животи.
И хор от гласове в едно се сля:
възвания, молитви, пушки, топът.

Веригата на роба се строши
с вик оглушителен – ехо от кръста.
Поляната от макове искри
в очакване животът да възкръсне.

Величието също е съдба –
те падаха безименни и свети
в прегръдката на своята земя,
а тя кървеше, молейки небето.

И капка кръв говори с огнен мак:
„Виж, светлината е над нас, сияе,
Той е възкръснал – подвигът е знак,
че житието ново път чертае“.

Черковната камбана онемя
под слънцето, преливащо в позлата.
Бе Възкресение. Дух оживя.
Дух на народ, износил свободата.

© Бисерка Каменова