Война. Вольный перевод

Красимир Георгиев
ВОЙНА

Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,

обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.

Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.

След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.

Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.



ВОЙНА
Вольный перевод

Империи порождены  войной!
Мир, он для трусов, пристанище слабых!
Героев помнят!  Да  только есть "но" -
дьявола мыслью та мысль быть смогла бы,

Пегаса атомного обуздав,
времён  всех славить желавшего битвы...
Славить поэзией смерть? - никогда! -
Смерть прозы творенье давно забытой.

Жизнь на войне - хрупкий мост, поверьте.
Смерть   блудлива, с ней  мы встречались не раз.
Если смотреть в глаза своей смерти,
не станет она отводить своих глаз.

Бесстрашье ли, страх ли в той круговерти,
причины разные, участь одна -
смерть.  Не бывает  геройской смерти,
она нелепа, цинична, страшна.

Бесстрашью и страху несут венки,
фанфары звенят, благоговеют,
Славу поют... да не те. Старики,
кто воевал, Славу петь не умеют.