Война. Вольный перевод

Красимир Георгиев
ВОЙНА

Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,

обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.

Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.

След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.

Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.


ВОЙНА
Вольный перевод

Империи возводятся  войной!
Мир – происки слабых, прибежище страха!
Героев помнят!..  Вопрос есть «смешной»:
не дьявола ль козни тот "приторный сахар»,

который он "возит" с полей брани,
навек Пегаса  атомного оседлав? -
"Подвиги" славят и всякой "срани",
и имя им легион и несть им числа.

Жизнь во'ина  – мост, созерцающий бездну,
война,  куражась,  ломает их каждый раз,
долго глядеться в неё болезно -
она, зеркально, без слов, отразится в нас.


Подвиг ли, рок ли в той круговерти -
причины разные – участь у всех одна -
смерть. Не бывает «праведной»  смерти -
она нелепа, не героична, страшна.


Бесстрашью и страху несут венки
над прахом фанфары  благоговеют –
славу поют, да не те… «Старики»  -
кто выжил – при жизни молчать умеют.