Сергей Есенин - Шел Господь пытать людей в любови

Шел Господь пытать людей в любови,
Выходил он нищим на кулижку.
Старый дед на пне сухом в дуброве,
Жамкал деснами зачерствелую пышку.
 
Увидал дед нищего дорогой,
На тропинке, с клюшкою железной,
И подумал: "Вишь, какой убогой,—
Знать, от голода качается, болезный".
 
Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:
Видно, мол, сердца их не разбудишь...
И сказал старик, протягивая руку:
"На, пожуй... маленько крепче будешь."

1914 г.

Тръгнал Господ любовта човешка да изпита.
Вървял като бедняк по тесен път забравен.
Старец срещнал: дъвчел твърда пита,
на пън приседнал в горската дъбрава.
 
И старецът видял: върви по друм незнаен
несретник със тояжка, желязна, с крак оголен.
Помислил си: „Ах, колко е окаян, —
навярно гладен е, залита като болен“.
 
И приближил се Господ, мъката си скривал.
Сърцата им, помислил, коравостта е свила...
Но казал старецът, ръка протегнал живо:
„Хей, на, хапни си… ще прибавиш сила“.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова