Ето стигнах брега

Стихотворение на болгарском языке

Ето – стигнах брега.
Как е топла земята!
С меки пясъчни скули
я извайва водата.

Как ухае на вечност!
И митичната сила
в менe, крехкия атом,
неусетно прелива.

Аз съм камъкът бял
и тревата зелена.
Мимолетен отблясък
в тази Вселена.

© Бисерка Каменова


Рецензии