Анна Ахматова - И когда друг друга проклинали

И когда друг друга проклинали
В страсти, раскаленной добела,
Оба мы еще не понимали,
Как земля для двух людей мала,

И что память яростная мучит,
Пытка сильных — огненный недуг!
И в ночи бездонной сердце учит
Спрашивать: о, где ушедший друг?

А когда, сквозь волны фимиама,
Хор гремит, ликуя и грозя,
Смотрят в душу строго и упрямо
Те же неизбежные глаза.

1909 г.

И когато двама се проклинахме
в нажежена, чак до бяло, страст,
не разбирахме и не прозирахме
колко малък е светът за нас.

И че яростната памет мъчи,
силните изгаря — огнен звяр!
И в бездънна нощ сърцето учи
ням въпрос: къде си, мой другар?

А когато, сред тамян и в ступор
загърми ликуващ, плашещ хор,
във душата ме следи от упор
онзи неизбежен… — твоят взор.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова


Рецензии