Питате ме как ги съвместявам

Стихотворение на болгарском языке

Питате ме: как ги съвместявам?
След като са толкова различни.
Право и Поезия за мен са
две вселени – ярки, безгранични.

Битието им не си прилича –
Стиховете право не раздават.
Право в стихове не се облича.
Но и двете ме преобразяват.

Противоположности в единство
най-естествено се съчетават,
без да се отричат. То е принцип –
диалектиката е такава.

Приликата в случая е важна.
Те са висши форми на изкуство.
С образна словесност и изящност
стиховете претворяват чувства
и душата – блеснало мънисто –
в книгата на времето остава,
а Поезията става извор,
който всяка жажда утолява.

Правото е древното изкуство,
търсещо добро и справедливост.
Знания, почтеност, точен усет
са потребни да остане живо
предписанието тъй известно:
всекиму да се отдава своето,
винаги да се живее честно,
да не се вреди – това е волята.

Всяка теза има антитеза,
а различията се привличат,
за да се достигне до синтеза –
„нравственост“ в живота се нарича.

Щом Творецът себе си отдава
и духовния закон прилага –
справедливост Правото раздава,
а Поезията извисява.

© Бисерка Каменова

Бележки:
1 Правото е изкуство на доброто и справедливото (Ius est ars boni et aequi) – класическо определение на правото, дадено от Целз, римски юрист.
2 Основните принципи на римското право са: „Живей честно“ (Нoneste vivere), „Не вреди другиму“ (Аlterum non laedere) и „Отдавай всекиму своето“ (Suum cuique tribuere)– формулирани от Улпиан и включени в Дигеста от Юстиниановата кодификация.
3 Всяка теза има антитеза – диалектическа схема с корени в античната философия, развита от Хегел: теза – антитеза – синтез. В стихотворението тя символизира творческото единство на Право и Поезия.
4 Нравственост – в контекста на стихотворението: синтез между рационалното право и интуитивната поезия като форма на висша етика.