Ти плакал ли си някога насън?
Ти плакал ли си някога насън?
Без глас –
да не събудиш тишината.
Със болката –
отмерен тъжен звън
от нежната камбана на душата.
Без сълзи –
да не угасиш жарта
в полупритворените си клепачи.
Със спомен,
в който жадно мисълта
се вкопчва
и посреща тихо здрача.
А после се затичва към нощта,
примамват я пътеките и черни,
Ала Духът – отприщена река,
намира в тъмното посоки верни.
И преоткривам простичкия лек
за болка от тревогите житейски:
Доказвай винаги, че си човек!
А другото са истини библейски.
© Бисерка Каменова
Свидетельство о публикации №126032803500