Стихотворение на болгарском языке
Сред разцъфтяла в бяло круша
запя нестройно птичи хор.
Денят се спря, за да послуша
етюд с лирически тенор.
Във паметта му се събуди
отдавна позабравен стих.
Припърха като пеперуди
в обятия на вятър тих.
Един уверен оптимизъм
преля от ведрото небе.
Довчерашният песимизъм
се скри зад слънчево перде.
И плисна дъжд, за да пречисти
копнееща за плод земя.
Гердан от слънчеви мъниста
във локвите се разпиля.
Здравей отново, свято тайнство
на възродения живот!
Ликуват време и пространство
във неотменния си ход.
И аз ликувам с този порив
и дишам този кислород.
Животът с Пролетта говори:
„Любов“ е тайният им код.
© Бисерка Каменова
Сред разцъфтяла в бяло круша
© Copyright: Бисерка Каменова, 2026
Свидетельство о публикации №126032700142
Свидетельство о публикации №126032700142
Рецензии