Стихотворение на болгарском языке
За да съм с теб, не ми е нужен дом,
защото ти си моята поема –
създавам те от чист сърдечен тон
и те римувам само с вдъхновение.
Навярно от стиха ми запленен,
понесъл озарение нескрито,
с осанка горда стъпва моят ден,
във който без умора с тебе скитам.
Дали се влюбих в слънчевия Бог,
или в едничко цвете на земята?
Търкулва хоризонтът синеок
оранжева усмивка под дъгата.
И пак върху платното на съня
рисувам онова, неотразимото,
което избледнява през деня,
ала изгрява вечер с твойто име.
Необясним, неумолим закон,
римува ударите на сърцето.
Не се нуждая от мечти за дом,
щом моята душа обича цвете.
© Бисерка Каменова
За да съм с теб, не ми е нужен дом
© Copyright: Бисерка Каменова, 2026
Свидетельство о публикации №126032506358
Свидетельство о публикации №126032506358
Рецензии