Иван Бунин Я к ней вошел в полночный час
Она спала, — луна сияла
В ее окно, — и одеяла
Светился спущенный атлас.
Она лежала на спине,
Нагие раздвоивши груди, -
И тихо, как вода в сосуде,
Стояла жизнь ее во сне.
1898 г.
При нея влязох в полунощен час.
Тя спеше, – а луната засияла
в прозореца, – до нея одеяло,
проблясва меко спуснал се атлас.
Тя беше нежно легнала по гръб
с разголени гърди в сдвоена кротост.
И тихо, тихо, както вода в съд,
в съня и бе застинал сам животът.
© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова
Свидетельство о публикации №126032506210