Стихотворение на болгарском языке
Със мисълта, че вече е излишно
да ме терзае старата печал,
че хората, макар да сме различни,
достигаме един и същи край;
със мисълта, че всичките сме грешни
пред онзи справедлив, далечен Бог,
че истински мечтаем да я срещнем –
великата магосница Любов;
че чакаме прераждане и чудо,
което да роди в молитвен зов
от семето на земната ни лудост
един по-смислен и красив живот,
отпивам глътки вино от измама.
И чакам погледа да заблести.
In vino veritas. И хаос няма.
И дъжд вали. От падащи звезди.
© Бисерка Каменова
Със мисълта, че вече е излишно
© Copyright: Бисерка Каменова, 2026
Свидетельство о публикации №126032300999
Свидетельство о публикации №126032300999
Рецензии