Анна Ахматова - Я научилась просто, мудро жить

Я научилась просто, мудро жить,
Смотреть на небо и молиться Богу,
И долго перед вечером бродить,
Чтоб утомить ненужную тревогу.

Когда шуршат в овраге лопухи
И никнет гроздь рябины желто-красной,
Слагаю я веселые стихи
О жизни тленной, тленной и прекрасной.

Я возвращаюсь. Лижет мне ладонь
Пушистый кот, мурлыкает умильней,
И яркий загорается огонь
На башенке озерной лесопильни.

Лишь изредка прорезывает тишь
Крик аиста, слетевшего на крышу.
И если в дверь мою ты постучишь,
Мне кажется, я даже не услышу.

1912 г.

Аз се научих да живея мъдро –
небето гледам, моля се на Бога,
и бродя привечер по пътя дълго,
за да приспя ненужната тревога.

Когато шепнат листните треви,
и никне гроздът жълт под свода ясен,
със радост в стиховете ми трепти
животът тленен, тленен и прекрасен.

Завръщам се. И ближе мойта длан
пухкаво коте, мъркащо умилно.
Над езерната кула – огнен блян –
искри от дърводелска работилня.

И рядко в тишината вик ехти –
викът на щъркел, слязъл от небето.
Ако на моята врата почукаш ти,
повярвай ми, аз няма да усетя.

© Перевод на болгарский: Бисерка Каменова


Рецензии