113 Градът

Velichka Nikolova
5 януари 2023;г.  ·
Споделено с: Вашите приятели

113
ГРАДЪТ
(РАВНОСМЕТКАТА)

Автор: Величка Николова - Литатру1


Ръмжат по улиците непрестанно:
метрото, рейсове, маршрутките, коли.
Звънят - трамваен никак не е странен,
ни на жените  -  късите поли,
ни  пенсионерите ни – без пари,
ни олигарсите – с бронирани коли…

Не спи градът. Той крие нощни тайни
по барове и в блокове, дори.
А сенките са знайни и незнайни,
и всяка свои стихове шепти.
Шепти за миговете знойни, грешни
и за копнежите – съвсем човешки.
Преди Зорницата да се покаже
„*затваря клепки сумрачния град“.
Луната морна няма да разкаже
за нощния безсрамен „маскарад",
за развилняващата се  развратна смрад,
за самозапалилите се от глад…

И пак е ден. Трополят рано- рано:
трамваи, рейсове, маршрутките, коли…
И суетата пъстра не е странна,
ни на жените - късите поли,
ни силикона в женските гърди,
ни появилия се вирус, що боли,
ни надпреварата за власт и за пари…

България, София
 Литатру  ;
 

*