73... дори, когато...

   
„...дори, когато...“
(Подзаглавие: ЖЕНИТЕ СЪЩО МОГАТ ДА ОБИЧАТ)
Ог Величка Николова – Литатру1


Не зная за какво ли теб обичам!
Не си вълшебник, нито си красив.
Не връзваш на живота двата края,
ала в леглото си от див по- див!

Кафето ми поднасяш все горчиво.
Но го поднасяш с весели очи.
Усмивката ти грее тъй щастливо,
че аз забравям, че кафето ми горчи.

За мене подсладителя си ти!
И знай, че аз обичам да обичам!
Но най- обичам твоят поглед чист!
Ах, колко много, много, те обичам,
дори, когато и в живота ми горчи!

Много, много, много, много...
дори, когато... и в живота ми горчи.


Литатру 1
(В книга 2-ра за 1025 г.: „Творбите на поетите са огледалото на живота“

„Ты дурочка, а я тебя люблю.    
Люблю, и всё... “
Автор: Звягинуш Крася Цы

*

(Вдъхновението ми е от горепосочената прекрасна творба
на поета - Звягинуш Крася Цы.)
Спазени са необходимите правила:

1). Творбата ми е с друг ритъм
2). Съдържанието е коренно различно.



* ФОТО - Величка