71 за Раф Папаринов, Орел, На кого ли му пука

 ОРЕЛ 
(подзаглавие: На кого ли му пука)
Автор – Величка Николова – Литатру1

Тромав мъж, побелял, остарял, неуглЕден,
с пътна чанта и куфар, и шал. Непотребен?!
Бавно крачи – самотен, приведен, небръснат
и върти километри по пътя нелъснат.

Рой звезди от небето се блещят, кокорят.
Ветровете летят и с мъжа си дърдорят.
Но защо ли, защо ли замина от тука?
Аз се питам сама... На кого ли му пука?!

Величка


Стихотворението „ОРЕЛ“

е ПОСВЕТЕНО от мен
на моя мил свекър Рафаел Папаринов.
По външен вид бе пълна противоположност на лирическия ми герой!
   
Раф беше ОРЕЛ, а орлите летят сами!

Може би затова замина за Щатите сам... с визията си... 
и само с един малък куфар, китара, и с интелекта си.   

Беше много магнитна и колоритна личност; направил е впечатление на стюардесите и е бил поканен да гостува в  кабината на летците. Естествено, че там той си е акомпанирал на китарата и им е изпял най- затрогващите български песни: „Я, кажи ми, облаче ле бяло, от где идеш, где си ми летяло? Не видя ли бащини ми двори и не чули за мен майка да говори... “               

В Щатите е учасвал в биатлони за ветерани и е спечелил много, много (около 100) награди (ордени) - всякакви... 

**** 

Татко Рафо е от известно потекло на фабриканти от град Русе.
Съпругата му е моята добра, много работлива и аристократична свекърва (Вера Абаджиева) - също от известна Русенска фамилия.   
Наричах я МАЙЧЕ. Сякаш Бог ми я даде,
за да замести починалата ми майка, която не мога да прежаля.
Винаги ще ми липсват и двете майчици!
Мир на праха им! Бяха прекрасни хора и още ги обичам и се възхищавам на характерите им и толерантността им!

България, София
21.11.2018


ФОТО:
Снимката е на картината ми: "Бели цветя"
Рисувала съм я в чест на свекър ми, но ми я откраднаха заедно с още няколко...
„Бели цветя“ са символ на "Бели ружи" - една от песните, която татко Рафо пееше на вилата на Панагюрски колонии всяко лято, вечерно време, акомпанирайки си на китара под звездното небе, в огромния тревен двор (с бели и цветни ружи - тук там), ограден от три страни с огромни ели (на годините на съпругът ми Валентин Папаринов, от когото имам дъщеря). Предната страна на двора беше без ели и завършваше върху висок планински масив над пътя към Панагюрски колонии. От там (и от вилата, и от двора), гледката беше омайваща! Виждахме красивата горска местност (от птичи поглед) и  по- ниските планински вериги. Вилата беше на два етажа, но - малка, кокетна и с външна стълба. Ходехме почти всяко лято с или без приятели, хранехме се в градинско кътче с брезички от двете страни (за прохлада). Бих живяла цял живот там със съпругът  ми, свекърва  ми,  свекър ми и детето, но работата в София ни зовеше...

От както останах без тези мои любими хора - не бих живяла там и едно лято. Няма да ми е нито весело, нито щастливо без тях! Болката от липсата им ще ми пречи да забелязвам красотата на дивата природа на планината...

------------------------------------------------------



Стихотворението „ОРЕЛ“
е ПОСВЕТЕНО от мен
на моя мил свекър Рафаел Папаринов.
По външен вид бе пълна противоположност на лирическия ми герой!
Раф беше ОРЕЛ, а орлите летят сами!
Може би затова замина за Щатите сам... с визията си... 
и само с един малък куфар, китара, и с интелекта си.   
Беше много магнитна и колоритна личност; направил е впечатление на стюардесите и е бил поканен да гостува в  кабината на летците. Естествено, че там той си е акомпанирал на китарата и им е изпял най- затрогващите български песни: „Я, кажи ми, облаче ле бяло, от где идеш, где си ми летяло? Не видя ли бащини ми двори и не чули за мен майка да говори... “               
В Щатите е учасвал в биатлони за ветерани и е спечелил много, много (около 100) награди (ордени) - всякакви... 
**** 
Татко Рафо е от известно потекло на фабриканти от град Русе.
Съпругата му е моята добра, много работлива и аристократична свекърва (Вера Абаджиева) - също от известна Русенска фамилия.   
Наричах я МАЙЧЕ. Сякаш Бог ми я даде,
за да замести починалата ми майка, която не мога да прежаля.
Винаги ще ми липсват и двете майчици!
Мир на праха им! Бяха прекрасни хора и още ги обичам и се възхищавам на характерите им и толерантността им!
България, София
21.11.2018
ФОТО:
Снимката е на картината ми: "Бели цветя"
Рисувала съм я в чест на свекър ми, но ми я откраднаха заедно с още няколко...
„Бели цветя“ са символ на "Бели ружи" - една от песните, която татко Рафо пееше на вилата на Панагюрски колонии всяко лято, вечерно време, акомпанирайки си на китара под звездното небе, в огромния тревен двор (с бели и цветни ружи - тук там), ограден от три страни с огромни ели (на годините на съпругът ми Валентин Папаринов, от когото имам дъщеря). Предната страна на двора беше без ели и завършваше върху висок планински масив над пътя към Панагюрски колонии. От там (и от вилата, и от двора), гледката беше омайваща! Виждахме красивата горска местност (от птичи поглед) и  по- ниските планински вериги. Вилата беше на два етажа, но - малка, кокетна и с външна стълба. Ходехме почти всяко лято с или без приятели, хранехме се в градинско кътче с брезички от двете страни (за прохлада). Бих живяла цял живот там със съпругът  ми, свекърва  ми,  свекър ми и детето, но работата в София ни зовеше...
От както останах без тези мои любими хора - не бих живяла там и едно лято. Няма да ми е нито весело, нито щастливо без тях! Болката от липсата им ще ми пречи да забелязвам красотата на дивата природа на планината...