29. Конят на времето
(Конят на времето)
( първа и втора част на стихотворението)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Как да ти кажа, че аз те обичам, щом не си до мен, човече.
Как да ти кажа: - Светът е безличен, щом вече ти си далече.
Съмва се, съмва се, утрото плаче, плаче и златното слънце.
Ронят се, ронят се, ронят… лъчите. Аз си изроних сълзите!
Как да ти кажа, че аз те обичам, щом не си до мен, любими.
Как да ти кажа: - За мен ти бе всичко! Чуваш ли, мила душичко?!
Стъмва се, стъмва се, светват звездите, светва луна безпричастна…
Конят на времето тича в браздите, моето лице изподрасква!
Тича в браздите, тича в браздите, тича в бразди от сълзите...
Конят на времето тича в браздите, моето лице изподрасква...
Конят на времето, конят на времето... тича в браздите...
моето лице изподрасква...
Конят на времето, конят... конят...
*
Твоята Лите!
(Съжалявам, че поне мъничко не беше лош. Тогава сигурно нямаше да ми е толкова мъчно за теб, мили Тру!)
Литатру
04.02.2023 (бг време)
2/4/2023 9:26:23 PM
(събота)
Свидетельство о публикации №125042408152