26 Дамска чанта
17 април 2017;г. · Споделено с: Вашите приятели
Вдъхновение от:
Девойката, която ми постла легло
Робърт Бърнс
*
ДАМСКА ЧАНТА
Литатру 1
Не познавам ни Робърт, ни Байрон дори,
нито сладки целувки в полята
но леглото застлах ти и ти ме дари
със море от любов непозната…
А след седмица тръгна на тежък гурбет.
Западнякът далеч те отвея.
Аз дарих ти сърцето си и занапред
над писмата ти сълзи ще лея.
Не забравям очите ти черни, дори
ги сънувам в безкрайните нощи.
Дали друга любов във сърце ти гнезди,
а аз в моето кътам те още.
Прочети писъмцето ми. После го скрий.
Не го хвърляй във кошчето, тайно.
Прочети го повторно и в него открий
любовта ми към тебе, омайна.
Днес се ронят целувки от мойто лице
като цвят от разцъфнала вишня.
Ароматът им пращам във туй писъмце
с любовта ми – лелеяна, скришна.
Самотата ми айсберг е и сред тълпи!
В дамска чанта си нося тъгата.
Ще рисувам на крехко зебло от мечти
любовта ти - очаквана, свята!
...
Ще те чакам при мен със зората!
Автор - Литатру
(бг-ру -Олег) http://stihi.ru/2026/04/03/3502 в моя кабинет.
Свидетельство о публикации №125041706828