ЕЖКО
Стихотворение по картинка Величка Николова – Литатру (с политически привкус)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Някой тихо топорка в нощта.
Дали не е топорчото Ежко?
Натопорчил игла до игла,
а последната в храста я пусна.
А луната, нали е добра –
лунен лъч услужливо му спусна,
ала ежко игла не съзря.
Вкусна плячка до бора изхруска.
Чу се шепотен шум от крила…
Три ята прелетяха в простора.
Явно бързат за своите легла,
а в крилата си чувстват умора.
Ех, луна, с нежна, светла душа,
осветявай на птиците пътя.
Скоро тук ще цъфти пролетта.
Птички малки в гнездата ще пърхат…
И дано този свят полудял
не отстреля сърцето ти свидно!
И дано е най- после разбрал,
че е нужен чист ум с далновидност!
събота, 02 март 2024 г., София Литатру
25, Таралеж
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2025
Свидетельство о публикации №125010200272
Свидетельство о публикации №125010200272
Рецензии