15, КН, 25, Не й пука, Тъжно танго, Н. Цурикова

15
1 НЕ Й ПУКА
2 ТЪЖНО ТАНГО
3 ДНЕС МОРЕТО РОДНО
4 ЖЕРТВАНА ЛЮБОВ
( от КНИГАТА „Любов, не умирай от болка по мен")


НЕ Й ПУКА  ( 18 + )
Автор: Величка Николова – Литатру


Хладна нощ. Луната дреме.
Аз – до улична жена.
Свалям ципа. Неам време.
Ръчкам с ръжена в пещта.

Нощ преваля. Сврака кряка.
Ръчкам, ръчкам, пак и пак…
В куча поза е жената,
пука дъвка: „пляк”, „пляк”, „пляк”…

Утро е. В дюкян затварям
бойния си ръжен. Бреей!
А жената проговаря:
 - Хей, отваряй портофейл!
 

Литатру



*



ТЪЖНО ТАНГО
(втори вариант, песен)

Цигуларю, свири ми, свири ми,
моето тъжно, любимо танго.
То ми спомня за моята мила
и за бащино родно гнездо.

Припев:
Ех, любима, любима, любима,
аз тъгувам за теб нощ и ден.
Ех, любима, любима, любима,
Тук без теб съм напълно сломен!

Цигуларю, свири ми, свири ми,
моето тъжно, любимо танго.
Аз танцувам тук цялата зима,
сам, самичък и с моето тегло.
А когато ръката ти силна
премалее от твоята свирня –
изпрати ми сто вихъра стилни,
те да свирят, а аз да тъжа.
Ти не знаеш, цигулко, как страда
моето мъжко сърце от любов.
Твоите звуци за мен са наслада.
По ефира ги пращам със зов.
Твоите звуци за моята любима
да звучат, но не с моята жал.
Нека радост и жар в тях да има,
или малко засмяна печал.

Припев…………………



*



ТЪЖНО ТАНГО
Автор - Величка Николова - Литатру 1

Перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова


Ну, скрипач, ты сыграй же, сыграй же,
танго грустное, милое мне.
Пусть напомнит оно о любимой,
об отцовском родимом гнезде.

ПРИПЕВ:-----

Ах, любимая, слышишь ли, слышишь,
я тоскую и ночью, и днём.
Ах, любимая, слышишь ли, слышишь,
Без тебя здесь покоя лишён.

Ну, скрипач, ты сыграй же, сыграй же,
танго грустное, милое мне.
Я танцую здесь целую зиму
сам с собой и с тоской наедине.

А когда же рука твоя сильно
ослабеет, устанет играть,
сто пассажей пошли в танго-стиле,
пусть звучат. а я буду скучать.

ПРИПЕВ:-----

Скрипка, знаешь ли ты, как страдает
моё сердце мужское от любви.
Я, звучанием их наслаждаясь,
Шлю в эфир позывные твои.

Эти звуки твои для любимой
прозвучат, не мои - очень жаль.
Пусть в них радость появится зримо
иль немного "веселья" печаль.

ПРИПЕВ:------
*
ОТ АВТОРА:
Благодаря на Нина Цурикова за прекрасния превод!
Благодаря от сърце и за другите й преводи(около 20) на мои творби от български на руски. Това е неоспорим колосален труд.
(Предстои издаване на обща книга с нейни и мои преводи)
 
Дълбок поклон пред труда и таланта й!
С почит и обич!



***



ДНЕС МОРЕТО РОДНО
(Голяма и вечна любов) 



Днес вълните сини силно се вълнуват.
Те с девойки свежи весело палуват.
Кичат ги с дантели, плетени от пяна,
а тя все се вихри, сякаш е пияна.

С умните делфини вълните подскачат,
с хората от плажа често се закачат.

Днес морето родно – плажът ни залива,
а сърцето мое – обич го обвива.

Страстите ми млади - парят ме в душата.
Старостта е нейде там, в далечината.

Искам да изгарям от любов неземна,
но не да е морска, нито пък подземна!


Литатру



Вдъхновена от:
„На мой приятел си жена…” - Enrico Macias
......................................
ЖЕРТВАНА  ЛЮБОВ
Автор: Величка Николова – Литатру


Обичал ли си някога безмерно
съпругата на твой добър приятел?
Усмихваш ли се после лицемерно,
съзнавайки, че вече си предател?
Мечтал ли си от устните ; сладки
да пиеш страст, наместо руйно пиво;
да милваш формите ; нежни, гладки;
пиян да си, без да си пийнал  вино?!
Мечтал ли си със нея да се скриеш
сред златото, събрано в житни бали,
където любовта да преоткриеш –
да стане твоя, но завинаги?! Едва ли?!
Съзнавал ли си, че сред свои хора
се чувстваш сам, безрадостен, безчувствен,
че слънцето се крие зад стобора,
щом от любимата си криеш чувства?
Любов си дал, но само във мечтите.
В действителност си я загърбил трудно,
заради мъжка дружба в бъднините.
Но тя в сърцето ти остава будна,
остава вечно будна, будна, будна…
Сърцето ти е пълно, но напразно… напразно… празно…
… но…

Литатру