14, кн, 25, Поглед, Любов в черв, Роман, Билково,

14
1 БИЛКОВО ВРЕМЕ
2 ЛЮБОВ В ЧЕРВЕНО
3 СОЛО- ТАНЦ В ЛОКВИ
4 ПАЧУЪРК
(От книгата „Любов, не умирай от болка по мен")
Величка Николова - Литатру 1


ПОГЛЕД – ВПИТ


Помня нашето селско поднебие
и параклиса – в скален масив,

 а и твоето момчешко вълнение
с поглед мил, но и мъничко див.

Аз подтичквах след теб по ливадите,
моя първа невинна любов.
И лудеехме вечер край кладите.
В очите ти пламваше зов.

Днес смутено навеждам лицето си.
Твоят поглед – досущ е магнит.
Той любовно пронизва сърцето ми.
Нека винаги в мен да е впит!


Литатру

*

ЛЮБОВ В ЧЕРВЕНО
 (Гореща любов)


Дали си виждал залез във червено,          
като картина на художник – далтонист, 
или звезди, сияещи в зелено,
които пеят дерижирани от Лист?

Навярно Гог е сбъркал цветовете,
или душата ми сънува наяве.
Не зная аз, но знаят боговете...
Ела, аз обич ще ти дам със шепи- две!


Литатру





ЛЮБОВ В ЧЕРВЕНО (Гореща любов)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Перевод с бг на ру - Алексей Романов 5

Вы видели, друзья, закат червонный,
На холст нанёс что кистью дальтонист,
Мерцание в ночи звезды в зелёном,
Иль пенье хора, что рождает Лист?

Возможно Гог напутал, он был занят
Иль это плод моей крутой мечты?
Не знаю я, но боги это знают...
Я дам тебе любви, хоть две горсти!

(Я точно знаю, что любовь червона -
горячая любовь - Величка!)
:)


© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2020
Свидетельство о публикации №120052307432

*




СОЛО- ТАНЦ В ЛОКВИ

(мистика и эзотерика)
Автор: Богданова Величка - Литатру

Сами сме тази нощ със тъмнината.
Разцепи се небето ни със ек.
И рукнаха порои непознати,
невиждани през миналия век.
Вали дъждът, а локвите треперят
от едри капки – пролетни сълзи.
Те сякаш се опитват да намерят
душата ми. Тя бавно в тях пълзи.

Сама съм тази нощ под висините,
но нищо не навява самота.
Изхвърлих своята мъка със сълзите
и затанцувах в локвите с вода.

Небето ни напълно оцеля,
Луната хвана *Хипнос под ръка…
А утрото влетя със любовта
и щастието пак ми каза: - Да!

Литатру
*Хипнос = сънят.

(От детско- юношеската книга - "Шарени бонбони" - Величка Богданова - Литатру1)


*


ПАЧУЪРК
(ВЕТРЕ МОЙ)

(От книгата ми - "Твоето момиче")


Тичаш тук, тичаш там,
ветре мой лекокрили.

До кога, аз не знам.
Нямаш спиране, мили.

Ти забравяш за мен,
но след време се връщаш.
И така: ден след ден,
ти, с любов ме прегръщаш.

После литваш: раз, раз…
там, при новата тръпка.

На сърцето си аз
шия следваща кръпка.

Литваш тук, литваш там,
там, при следваща тръпка.

До кога? Хич не знам.
Станах цялата в кръпки!


Литатру
Пачуърк = дреха, ушита от кръпки (различни по големина парчета плат)