12, кн, 24, Любовта на стария моряк, Не съм ни дяв

12
1. Любовта на стария рибар
2. Боже, дай ни най- важното
3. Не съм ни дявол, ни светица

(От книгата „Любов, не умирай от болка по мен")

Величка Николова - Литатру 1


ЛЮБОВТА НА СТАРИЯ МОРЯК
( Моряшки копнежи )

В кръчмичка край Черното море –
моряшка музика се носи във нощта.
Приседнали до маси със мезе,
моряци стари си припомнят любовта.

Наточил си рогата месец млад,
със силен замах сцепи тъмнината.
Полегна върху облак пуховат
и се заслуша в притча непозната.
Разказваше най- старият рибар
за времето, когато в младостта си
е бил обичан и обичал с жар
девойка, що се врекла в любовта си.

Изминали година, две и три.
Рибарският живот протичал тежко.
Но не от бури и от зли вълни
сърце моряшко страдало – зловещо!

С трепет след круиз се той прибрал,
но не намерил своята любима.
А от отворено писмо разбрал,
че с брат му са заминали - двамина.

Отпи от рома старият рибар –
утеха бе за старата му болка.
Очите му – изгаснал морски фар,
сърцето му – раздрънкана триколка.
Въздъхна тежко тоз рибарин стар.
В очите му се вливаше морето.
Сълзи със ром са неговият цяр.
Копнеж любовен – пръска му сърцето!
А месецът помръкна от тъга.
Не овладя душата си ранима:
- За всичко е виновна любовта,
но пък… без нея – няма да ни има!

Навън беснее Черното море
и бурята е страшно нетърпима.
Рибарски кораб в тъмното гребе.
Моряците копнеят за любима!


*( В книгата ми  „Самотна грешница” 2014 )


Литатру


*


БОЖЕ, ДАЙ НИ НАЙ- ВАЖНОТО


По ръба между зло и добро
ние крачим в живота ни сложен.

Лунен диск от блестящо сребро
ни дарява с копнеж, но – тревожен.

А в деня ни над нас заблестя
ярко слънце, с усмивка чаровна.

Озари много святи места.
Облак мил скри местата греховни.

 И нали съм художник „велик”,
нарисувах небе теменужно

и написах с розов молив:
- Боже, дай ни това що е нужно!


Литатру


*


НЕ СЪМ НИ ДЯВОЛ, НИ СВЕТИЦА


Сред буря от греховни страсти
пак блесна хоризонт лъчист
и аз отново казвам: -Здрасти!
И търся твоя поглед чист.

Не съм ни дявол, ни светица,
а любовта ми си ми ти.
Прибрах крилата си на птица.
Не ме прогонвай с: - Отлети!

Виж, птиците в любов се вричат,
а вятърът край тях свисти…

Чак днес разбрах, че те обичам
и моля от сърце: - Прости!


Литатру