1, Рецензия Любов, не умирай Щурчето

1 Рецензия
2 Щурчето и Величка;
3 Любов, не умирай от болка по мен;
4 Жрицата на любовта и щурецът;

(Откъси от книгата "ЛЮБОВ, НЕ УМИРАЙ ОТ БОЛКА ПО МЕН")

АВТОР: ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА - ЛИТАТРУ 1



РЕЦЕНЗИЯ от Димитър Стоянов
за Величка  Николова - Литатру 1

Лирическият профил на Величка Николова задава параметрите на една търсеща неспокойна творческа душа. Стиховете ; са оцветени с тоналността на планинската синева, ромона на ручеи и реки, зеленият шепот на равнини и долини.
На своите почитатели поетесата подарява безконечна вяра в прераждащата сила на Любовта - онази, истинската, която дарява с топлина човешкия ден на земния човек.
Удивителна е жизнеността на нейното поетическо слово. Може би отговорът се крие в обстоятелството, че Величка Николова съчетава в едно цяло две свои пристрастия - да вдъхва живот на своите платна като художник и да представя в стихове терзанията, надеждите и мечтите на влюбения до полуда в живота свой съвременник.
Най-добрият и разумен начин за дешифриране на нейните поетически инвенции е зададен в избора на нейното слово. Предпочитана е „Аз” формата, даваща възможност за докосване до най-фините струни на човешкото сърце. Тази изповедност трогва с пряко заявената неразривна връзка с отминалите дни на детето, с орисията на несретниците, изправени пред дилемата на избор в стопирано време, с кръвната връзка с Родината, пиеща сокове от топлината на българската земя и историческо минало.
Посланията на поетесата са събрани еднозначно в няколко думи - Време, Съдба, Живот, Любов и Мечти. Тази парадигма предопределя възможността Величка Николова – Литатру - трайно да заеме своето достойно място в храма на младата съвременна българска поезия.
• Димитър Стоянов : просветител – български (Член на
КБПисатели) от гр. Стралджа.

ЛЮБОВ, НЕ УМИРАЙ ОТ БОЛКА ПО МЕН
Величка Николова - Литатру 1


Първи припев:
Любов, любов, любов, любов, не си отивай.
Любов, любов, любов, любов, недей, недей.
Любов, любов, любов, любов, не си отивай.
Любов, любов, любов, любов, ти в мен живей!



1.
Ето, вече навън пак е пролет.
Бяла вишна разтърсва перчем.
Славей влюбен все рони и рони
бели ноти и пее: - Je t`aime!
Славей влюбен все рони и рони
бели ноти и пее: - Je t`aime!

2.
Даже дребните щури щурчета
също знаят какво е любов.
Затова вечно пеят и свирят:
- Аз обичам! Любов, о, je taime!
Затова вечно пеят и свирят:
- Аз обичам! Любов, о, je taime!


Любов, любов, любов, любов, не си отивай.
Любов, любов, любов, любов, недей, недей.
Любов, любов, любов, любов, не си отивай.
Любов, любов, любов, любов, ти в мен живей!


3.
А когато жената с косата
се надвеси злосторно над мен,
ти любов, не проклинай съдбата!
Със съдба всеки тук е роден.
Ти любов, не проклинай съдбата!
Със съдба всеки тук е роден.

4.
Не плачи, не тъгувай, не страдай,
не умирай от болка по мен,
а живей и раздавай отрада -
всеки тук за любов е роден…
А живей и раздавай отрада!
Всеки тук за любов е роден…


Любов (4 пъти), не си отивай.
Любов (4 пъти), недей, недей.
Любов (4 пъти), с мен не умирай!
Любов (4 пъти), вечно живей!


5.
Не плачи, не скърби, не тъгувай,
не умирай от болка по мен!
А живей ти в Света и добрувай.
В моите песни съм с теб нощ и ден…

Ти живей във Света и добрувай.
В моите песни ще бъда пак с теб.
В мойте песни ще бъда пак с теб...



Припев:...


Величка



***



ЛЮБОВЬ, НЕ УХОДИ!
Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова (http://stihi.ru/2022/02/05/3894)

     (ПЕСНЯ)


Припев: (2 пъти)
любовь, любовь, любовь, любовь, прошу тебя,... не уходи!
любовь, любовь, любовь, любовь, во мне живи!


1.
Вот опять уж весна наступает.
Сыплет вишня цветов белизну.
Соловей во всю мощь рассыпает
ноты звонкие песни: -Люблю!
Соловей во всю мощь рассыпает
ноты звонкие песни: -Люблю!

2.
И сверчки по ночам с ума сходят -
тоже видно любовь познают -
бесконечную песню заводят:
-Я люблю, я люблю, я люблю!
бесконечную песню заводят:
-Я люблю, я люблю, я люблю!



Припев: (2 пъти)
любовь, любовь, любовь, любовь,прошу тебя,... не уходи!
любовь, любовь, любовь, любовь, во мне живи!



3.
Час настанет, Старуха с Косою,
зло склонясь, заберёт мою жизнь.
Так начертано значит судьбою:
все мы смертны, ты с этим смирись.
Так начертано значит судьбою:
все мы смертны, ты с этим смирись.

4.
Не тоскуй о любви, не печалься,
пусть уйдёт боль сердечная прочь.
Лучше жизнью земной наслаждайся,
волю чувствам давай день и ночь.
Лучше жизнью земной наслаждайся,
волю чувствам давай день и ночь.

5.
От отчаянья плакать не надо,
умирать от разлуки со мной.
Ты живи, раздавай в мире радость,
в моих песнях всегда я с тобой.

Ты живи, раздавай в мире радость,
в моих песнях всегда я с тобой..



*



ЩУРЧЕТО и ВЕЛИЧКА

Нощта се е свила – досущ като мен.
Луната с рога я пробожда.
А вътре в сърцето ми – стон вледенен
напира навън да прохожда.
Щурче ме развлича с концерти от Бах.
Но болката зла, невидима,
в душа ми примряла се гърчи от страх,
че вече не съм ти любима.
Свири, пей безспирно, любимо щурче!
Просторът със струни раздирай!
Светкавици пращай при мен, само че
и ти от любов не умирай!

(Стихотворението е публикувано в книгата „Омагьосано вино” с други мои стихове, преведени от български на руски език от забележителния украински полиглот и поет Цай Любов)


***


„Три клечки кибрит – една подир друга…” Автор: Жак Превер


ЖРИЦАТА НА ЛЮБОВТА И ЩУРЕЦЪТ


Три клечки кибрит са му нужни на Превер –
да светне на три пъти в мрака.
Да види лицето, очите, устата
и после да гушне жената…

Тук жрицата няма кибритени клечки.
Примамва с фенерче – светулка.
Причаква безстрастно до зла магистрала…

Щурец свири – търси си булка.

Подмамен от светлия лъч на фенера,
пристига мъжкарят пореден.
Колата му вече напълно е спряла,
страстта му е скорост набрала…
След час си пришпорва колата чилякът.
Пак светва фенерът – светулка.

Със радост луната наднича в полята:
- Щурецът е вече със булка!

*
ПОУКА: Докато „пияниците” пият вино от обща бутилка,
нормалните пият в кристални чаши - вода ненапита! от Литатру 1