11, кн, 24, 25, Вятърът е втора младост, Думи по с

11.
Той е втора младост,
Думи по стъклата,
Как да ти кажа,
Бои приготвих
(От книгата „Любов, не умирай от болка по мен")

Величка Николова - Литатру 1



ТОЙ Е ВТОРА МЛАДОСТ


Есен е и вятърът беснее.
Не е вече в  първа младост, знам.
Търси нови тръпки  и  лудее,
лута се припряно тук и там...

Още помня кратко му: „Сбогом”!
Моето сърце пророни: „Не!”
Но устата ми каза;:  - За Бога,
чай пийни на тръгване,  поне.

Той не слуша, "чекне" дървесата,
"клати" страстно златните листа.

Зла тъга оглозгва ми душата.
Разумът ми казва: - Стоп, тъга,

той е втора младост - „тра- ла-  ла”.


Литатру 1 (Има и улегнали ветрове ; шегичка)


***


ДУМИ  ПО  СТЪКЛАТА


Днес дъжд вали и вятър духа.
Той гони сенките в мъглата.
А ние с тебе за разтуха
си пишем думи по стъклата.

Виж, моите думи са любовни,
а твоите за път ми сричат,
за път – далечен и съдбовен.
Дали раздяла не предричат?!

Дъждът отмива от стъклата
изписаните мои думи.
От твоите - няколко остават:
 - С мен идваш. Ти си ми душата! 


Литатру


***


КАК ДА ТИ КАЖА


Как да ти кажа, че аз те обичам,
щом не си близо, човече?

Как да ти кажа: - Светът е безличен,
щом ти от мен си далече?

Съмва се, съмва се, утрото плаче,
плаче и златното слънце.

Ронят се, ронят се, ронят… лъчите.
Аз си изроних сълзите!


Литатру 1


***


БОИ ПРИГОТВИХ


Бои приготвих. С шпакла или с четка
ще омагьосам твоя образ мил.
А ако трябва, ще те вграждам в плетка -
с букет да дойдеш рано, подранил.

Не искам да си само приключение,
изгаснал плам и стихнала нега.
Аз искам да си моето знамение -
не - може би, не - някога. Сега!

Литатру

ФОТО: Букет, рисуван с любов от Литатру  ;