Елена Вылкова - Летняя буря
мётлами их гонят тополя,
тучи бычат лбы, глазея хмуро:
то ли ночь настала, то ли тьма.
Рвёт и мечет, что попало, ветер,
Рёв такой, что не под силу никому,
Горизонт трещал-трещал и незаметно,
но порвался всё-таки по шву.
Белизною в черноте кромешной,
прорезая сполохами мглу,
загогулины гигантские зловещие
кто-то криво чертит наяву.
Ниц пади и смолкни всё живое,
когда хлещут по небу кнуты,
озаряя просверками молний!
Обошлось. Земля и та в поту,
завершилась нескончаемая битва.
Без оглядки легионы тьмы бегут.
Грянул свет кругом, и над водою
пляшут семь цветов без угомону!
(с болгарского)
Елена Вълкова (1941 г.рождения)
Лятна буря
Тополите с метли громят
разбунения кошер
на облаците, но те врат,
набъбват, като нощви…
Връхлита вятърът, със рев
задига де що свари –
а хоризонтът, като шев,
трещи и се разпаря!
Като по черната дъска,
със тебешир от птици,
нахвърля нечия ръка
зловещи криволици,
сниши се всичко, занемя,
плющят камшици,
святкат!
Най-после! Прашната земя
е цяла в потни капки.
И, след извечната война,
със войнството на мрака,
пак седмоцветна светлина
танцува над водата!
Свидетельство о публикации №124102804660
Присылать до 5 ноября.
Учитель Николай 28.10.2024 18:02 Заявить о нарушении