20, кн, 25, Китаро, От кн Любов, не умирай

20
Китаро, двете пеем без глас
(от книгата Любов, не умирай от болка по мен)
(лека редакция има от мен)
Автор – Величка Николова – Литатру1


Моята обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.

Моят стих е белязан от слънце.
Като пее е весел, лъчист.
Но заплаче ли мъничко зрънце -
и той плаче, със тъжни лъчи.

Моята горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.

Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее със тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.

Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст,
но когато любов не намираш,
тихо плачеш и пееш без глас!

А когато и аз не намирам
тихо пеем и двете без глас…



Припев:
Ех, китаро, китаро, китаро,
нека пеем горчиво и с глас!
Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас.

Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас!

Може би,
може би,
може би...




България, София

*Фото - "Моята цигулка" - художник - Литатру1