Петър Пенчев. Моё село

Петър Пенчев. Моето село.http://stihi.ru/2023/04/25/35

Петър Пенчев
МОЕТО СЕЛО

Нощта като ранена черна птица
бавно ляга върху покривните плочи.
Изчезват плевнята и старата черница
и само ручеят там някъде клокочи.

Заспа и къщата в уютната си люлка –
долчинка мека сред Балканските баири.
Пригонва вятърът рой мигащи светулки
и за хоро чевръсто над харманата ги събира.

Безбрежно влюбен в първата си булка,
щурец неистово и задушевно свири.
И аз заспах под горските милувки,
защото в мене тихо болката умира.

Пётр Пенчев. МОЁ СЕЛО. ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО НА РУССКИЙ ЯЗЫК: Нина Цурикова


Будто чёрная израненная птица,
ночь ложится тяжело на плиты крыши.
Исчез сарай,не видно старой шелковицы,
лишь где-то ручеёк журчит себе, чуть слышен.

Заснул и дом в своей уютной колыбели -
в долине, сон его Балканы охраняют.
Гонимы ветром, роем светлячки взлетели,
для танца в хоровод он над гумном их собирает.

С безумной страстью, в первый раз влюблённый,
запел сверчок, о встрече с милой грезя.
И, лаской леса умиротворённый,
заснул спокойно я, вся боль моя исчезла.