23, Пей, Романов, пей

Вдъхновена от поезията на Алексей Романов
и от дружеското му отношение към мен,
написах с много уважение и обич тази творба - закачка, но
с още повече дружеска обич от моя страна:

ПЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ПЕЙ
 (УСМИХВАЙ СЕ, Алекс!)

          Някой казал е веч`: - Отиди надалеч -
          любовта ще забравиш!
          Но дали е така? Но дали е така?!
          Ти, какво ще добавиш?   
          Аз вървя с есента, аз вървя с есента
          и усмихвам се вече.
          Вейка свири с уста, а до мен -
          есента ми дарява елече.
          - Ще ти трябва елек в живота - нелек.
          Нека той да те топли.
          - Аз не искам елек! Любовта е мой лек.
          Тя ще спре моите вопли!
         
Припев:         
Любовта, любовта, но къде ли е тя?!
          Кой ли, кой ще ми каже?!
          Тя е в клонче до мен, тя е в пролетен ден,
          тя е в зимата даже.
          Пей, приятелю, пей - този нежен рефрен
          и усмихвай се вече.
          Пей, приятелю, пей... Обич има и в мен!
          Не отивай далече.
          Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
          не търси надалече, не търси надалече, не търси...
          Ех, обичай ме вече!

 
*Стихотворението вече е вписано в първата ми книга за 2023 г.
с мои преводи на творби на Лариса Потапова и с  преводи- мои и на Алексей Романов, както и единични преводи (мои) на други автори руснаци.
Остават довършителни работи по книгата
и до няколко месеца се надявам да е напълно готова.