Росица Петрова - Полночные раздумья

Дунул ветер, и сквозь сон
вздрогнул ворон, встрепенулся.
Вот и осень, мне в окно
тьма глядит с притихшей улицы.

Не расспрашивай, молчи!
Этот ветер тайны полон,
ляжет на бумагу стих,
а ты спишь так отчужденно.

Прозевал и дождь, и ветер,
мои теплые ладони –
всё ушло в немую даль,
ничего-то ты не понял.

Ветер дуб качнул и сном забылся,
стих слетел на землю с листопадом,
а любовь прошелестела рядом
и, меня едва коснувшись, удалилась.

(с болгарского)


Росица Петрова (р. 1958 г.)
СРЕДНОЩНИ РАЗМИСЛИ

Духна вятър и насън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.

Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.

Ще пропуснеш вятъра, дъжда,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.

Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна, без да ме погали.