В последний раз
мы вместе.
Моё единственное желание,
словно приговорённого к смерти,
и последнее:
помолчать.
И вот:
единственный звук вселенной -
тишина.
Пока молчим,
жива надежда,
что не наступит неизбежное:
пока молчим.
И каждый миг бесценен:
бесконечен.
И недостаточен:
пока молчим.
Помолчим,
о, Боже,
помолчим:
мы есть,
пока молчим.
*
За последно,
заедно сме.
Единственото ми желание,
сякаш осъден съм на смърт,
и е последно:
да помълчим.
И ето:
единственият звук
на всемира
е тишината.
Докато мълчим
жива е надеждата,
че няма да настъпи
неизбежното:
докато мълчим.
И всеки миг безценен е:
безкраен.
И недостатъчен:
докато мълчим.
Да помълчим,
о, Боже,
да помълчим:
има ни
докато мълчим.
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин
Вместо. Румен Стоянов
© Copyright: Дмитрий Волжанин, 2022
Свидетельство о публикации №122050103105
Свидетельство о публикации №122050103105
Рецензии